Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

Мнозина смятат, че красивото лице не може да се забрави. Въпреки това, проучването на немските психолози показват обратното. Красотата на лицето не позволява нейното запаметяване, освен ако няма някоя ярка отличителна черта. Вина за това имат нашите емоции.
За всеки от нас по-вероятно изглежда, да запомним красивите лица, защото ни е приятно да ги гледаме. Но съгласно експериментите на психолози от Йенския университет, хората са склонни да запомнят непривлекателните лица, ако при красивите няма някакви забележими особености.
По време на експеримента на участниците били показвани снимки на красиви и не много красиви лица.  В този случай са взети данни от енцефалограф, показващ мозъчната дейност по време на изпитването. Установено е, че разпознаването на красививи лица се препядства от емоциите.
– Гледайки към привлекателно лице, хората вярват, че са го виждали, а в действителност не са, – казва авторът на изследването Холгер Визе – и затова обръщат по-малко внимание на него, така те „пропускат“ лицето, не го улавяне в паметта си, а по-късно го бърка с други привлекателни физиономии.
Красиво лице с някаква ярка особеност, като, например, Анджелина Джоли, привлича максимално вниманието и се запомня леко.

Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.

Според резултатите на няколко проучвания е станало ясно, е след настъпване на 50 годишна възраст кръвното налягане значително влошава работата на мозъка и води до загуба на памет.
При последните дългосрочни експерименти, провеждани от учени, са присъствали около четири хиляди души на възраст около 50 години.
След определен брой години, когато възрастта на участниците в експеримента достигнала средна стойност от 76 години, са провели проучвания, който показали, че при високо кръвно налягане започнали  проблемите с паметта. Те постоянно се забравяли какво трябва да купят.
Освен това, повишеното кръвно налягане предизвиквало бързо развитие на деменция.
Учените обясняват наблюдението си с това, че в зряла възраст, когато кръвоносните съдове стават по-крехки, пиковете в налягането на кръвта допринасят поява на микрофрактури, което от своя страна води до множество кръвоизливи в мозъчната тъкан. Такива кръвоизливи предизвикат масивна невронна смърт, а това е и причината за нарушенията в паметта и умствената дейност.

Вие сте познавали гласа на майка си още преди да се родите.
При едно скорошно проучване проведено в канадския Кралски Университет било демонстрирано, че при прочитане на стихотворение от майка, сърцето на ембриона бие много по-бързо, отколкото когато е четно от непознат. Експериментът бил проведен в края на бременността, когато децата са били готови да се родят.
Друго изследване, проведено в Университета на Монреал в Канада установил, че мозъка на новороденото е много чувствителен,  както и сърцето на ембриона. Когато майката изговаря краткия звук “ A „, тя активира лявото полушарие на мозъка на новороденото, докато звукът от гласа на непознат предизвиква реакция на дясната полусфера. Дясната страна на мозъка е свързани с разпознаване на глас, а лявата – с езика и моторните умения. Така гласът на майката може да положат основите за усвояване на първи думи на детето.
Гласови суперспособности на майката продължат да играят ролята и за по-дълго време, в зависимост от растежа на детето. Така че, гласът на майката, е като истинската прегръдка, облекчава стреса при по-големите деца, намалява нивата на хормона кортизол и увеличава нивото на окситоцина, отговорен за изявата на любов и привързаност.
Така че не забравяйте да се обадя на майка си. Това е от полза и на двама ви.