На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.

Разходите за психични разтройства и заболявания на нервната система в Европа са 798 милиарда годишно.

Група експерти, в която влезли епидемиолози и икономисти, са изследвали разходите на европейците за лечение на психични заболявания в 30 страни от Стария континент. Били разгледани повече от 100 заболявания, такива като мигрена, системни нарушения на съня, психози, деменция и др.

При изчисление на разходите са взети под внимание преките финансови разходи, като посещение при лекар, престой в болницата и употреба на медикаменти. Обърнато е внимание и на загуба на трудоспособност поради болест и преждевремено пенсиониране.

Според изследователите, цената на лечението на психичните заболявания за един човек на година в Европа днес е повече от 1,5 хил. евро. Тази цифра се е удвоил в сравнение с предишни подобни проучвания, проведена през 2005 година.

От European Brain Council са изчислили, че поради психични и неврологични заболявания 168 милиона човека посещават лекар. Това е 38% от общото население на ЕС.

Разходите за лечение на заболявания на нервната система и психичните разтройства в Европа е много по-високи, отколкото за лечението на други заболявания.

Експертите прогнозират, че в близко бъдеще жители на ЕС ще харчат повече пари за лечение на заболявания като повишена тревожност, депресия и деменция. А нима това е случайно?

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.

Когато наблюдавах как танцуват гопак, чудех се дали в Европа има подобен танц.
Оказа се, че в Норвегия има такъв, който наричат „халинг“. Станал е популярен преди повече от 500 години. В него има акробатични елементи, като скокове, завъртания, сваляне на шапка с удар от крак, клякане.
Този танц в миналото бил за съревнование. Случвало се единият от танцьорите да убие другия разядосан.
Такива са норвежките момчета, когато се разгорещят.

Не се шегувам. Знам какво ще ми кажете: „В Европа няма пустини”.

Но това не е съвсем вярно. Европа има уникалната пустиня –  Pyla, която е дълга 3 километра, широка 500 метра и висока 100 метра.

Представлява хълм от пясък, който се издига над горска площ. Мястото се използва за парапланеризъм.

Освен уникалността на пясъчните хълмове, която е изумителна, впечатляващи са и околностите  й. От едната страна се наблюдава морето, а от другата – горски хълмове .