Каква нощ само. Напрежение, болка и страх.
Елена седеше в болницата до кревата на 18 месечната си дъщеря и тихо се молеше:
– Диди е много болна. Лекарите не знаят какво да правят с нея….
Тя бе объркана и смутена. Беше я обхванала паника. Смяташе, че някаква макар и неопределена молитва може да помогне в случая.
Стамен усети безпокойството на жена си и се опита да я убеди:
– Лекарите знаят какво правят. Не се притеснявай.
Цялата тази ситуация за Елена се бе превърнала в кошмар.
Тя стоеше до леглото на детето си и плачеше. Чувстваше се малка и безпомощна.
– Боже, къде си? – шепнеше в отчаянието си Елена.
Изведнъж тя трепна и си каза:
– Бог е добър. Той обича моето дете. Божиите планове са винаги добри. Наистина ли?
Съмнението ѝ се събуждаше от колебливата ѝ вяра.
Елена разбираше, че Бог я подбужда да направи нещо, което ѝ се струваше невъзможно.
„Да Му предам детето си? – помисли си тя. – Това е нелепо! Прекалено е трудно за мен. Но то не се чувства добре. Бог трябва да го изцери“.
Внезапно мислите на Елена я отведоха при Авраам. И тя си спомни, че Бог му бе обещал син, но това отне много време. И накрая, когато бе в напреднала възраст, Бог го дари със син, но по-късно го накара да убие сина си.
– Сигурно Авраам не се е чувствал тогава добре, – изрази гласно мислите си Елена. – Защо му даде дете, което после поиска да прибере? Но Авраам размисли върху молбата на Господа и положи Исак на олтара. И Бог се отказа. В резултат на послушанието си, вярата на Авраам порасна.
Елена се отпусна на пода и започна усилено да се моли:
– Господи, ти обичаш моята скъпа дъщеря много повече от мен. Ако си решил да я прибереш, аз избирам да те хваля….
Изведнъж в душата ѝ настана мир. Елена отиде до леглото си. Легна и заспа.
Бог не прибра Диди, а я направи красива майка на три момчета.
