Ако имате деца, знаете, че те могат да бъдат смешни, затрудняващи ви в дадена ситуация, нежни и невероятно предизвикателни. И като деца на Бога, аз се чудя някога дали Той не чувства същото към нас.
Мартин и Лора заедно с двете си деца, тъй като нямаха на кого да ги оставят, посетиха магазина за домакински уреди.
Когато пристигнаха Лора тръгна на една страна, а Мартин заедно с децата на друга.
Малко по- късно таткото забрави, че децата са с него и се зае да разгледа някои санитарни апарати. Хареса и бе готов да купи един от тях, но ….. чу предизвикателен смях и негодуващ мъжки глас.
Когато се обърна той се смая. Дъщеря му току що ставаше от нова тоалетната чиния, което бе представена в магазина, а малкият му син си сваляше панталоните готов да я заеме.
– Какво правите? – извика Мартин на децата. – Тази тоалетна чиния не може да се използва.
– Защо? – изненадано подскочиха децата.
– Защото не е поставена в тоалетна, – поясни Мартин. – Тя е изложена за купуване.
Децата започнаха да оглеждат тоалетната чиния и не разбирайки какво ѝ липсва, вдигнаха изумени очи към баща си.
Белята бе вече сторена. Той се извини на продавача в този сектор, грабна децата и бързо се отправи да потърси жена си. Когато се срещнаха, той ѝ разказа за случилото се.
До вкъщи и двамата се превиваха от смях.
Следващия път, когато посетиха магазина, тоалетните чинии бяха затворени и залепени с дебело и тъмно тиксо.
