Астероид 2017 EG3 приближи Земята на разстояние малко повече от половин милион километра на 17 март в Деня на Свети Патрик.

Небесно тяло е открито на 7 Март, 2017 г. от учени в обсерваторията Маунт-Лемън в САЩ. Астрономите са изчислили, че през 2017 г. EG3 ще премине край нашата планета по траектория, която лежи отвъд орбитата на Луната.

Диаметърът на обекта е 23 метра. Учените са го отнесли към аполоните – астероиди, които пресичат земната орбита периодично.

Големи обекти, които идват по-близо до Земята до седем милиона километра, се считат за потенциално опасни.

Около 1500 астероиди с размерът на диаметъра надвишаващ 100-150 метра, представляват възможна заплаха за човечеството.

Резултатите от компютърни симулации, проведени от учени от Великобритания, е показал, че падането на астероид с диаметър 200 метра над най-големия град в Европа може да доведе до смъртта на няколко милиона души.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Столицата на Еквадор е наречена на древно индианско племе кито.

Трябва да се отбележи, че през 1978 г. Кито е един от първите градове, който е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Това е една от малкото столици, разположени на вулкан. Кито се намира на южния склон на вулкана Пичинча, на 2818 над морското равнище. Той е израснал върху вулканична пепел, поради тази причина голям брой растения не могат да растат там.

От 2012 г. в града функционира система за съвместно използване на велосипеди.

Въпреки, че Кито е столица на Еквадор, този град  не е станал най-големия населен пункт в страната.
В пристанищния град Сантяго де Гуаякил живеят 400 000 души повече.

Пасторът покани хората:

– Които искат да приемат Исус Христос за свой Господ да излязат отпред.

Излязоха трима души. Сред тях бе едно много младо момиче.

– Готови ли сте да предадете живота си на Бога? – попита пастирът.

Момичето заекна, бавно започна да отстъпва от амвона и зашепна:

– Нееееееееее, аз все още искам да живея!

Зимата пееше проклетата си и гибелна песен. Вятърът гонеше сухи клони и потъмнял треволяк наоколо. Всичко бе сковано от студ и мраз. Хората се бяха увили в дрехите си. В сърцата им имаше болка. Бяха загубили всякаква надежда.

Беше пазарен ден в София. Още два часа и щеше да се зазори. В двора на конака стана необикновено раздвижване на сеймените на пашата.

Мазхар паша изпрати да се обадят на поп Тодор Митов да се приготви. Той стана готов за половин час.

Зададе се губернаторът с каляска и свита, която се състоеше от десетина души.

В средата на пазара доведоха, току що изведеният от затвора Васил Иванов Кунчев, с прозвището Левски. Той бе конвоиран от взвод заптии и четири взвода аскери. Облечен бе с костюма, с който бе хванат при ханчето. На нозете му имаше тежки окови. Бе слаб и бледен, но очите му искряха пронизващо.

– Папаз ефенди – каза мютесарифинът, – иди при него и според вярата ви извършете необходимото.

Поп Тодор Митов започна да чете за случая молитва. И когато попът каза:

– … раба Божия Василия….

Левски го прекъсна тихо и му каза:

– Моли се, отче, не за мен, а за отечеството ни България.

След като свърши обредът, Левски бе качен на едно буре. Сложиха му въжето. Преди да бъде избутано бурето, Левски извика:

– Боже, избави България!