В салона, където подстригваха седеше дядо и чакаше реда си. Беше добре облечен и парфюмиран.

Фризьорката го попита:

– Как искате да ви подстрижа?

– Подстрижете ме според сегашната мода. Искам да изглеждам добре.

Самият старец изглеждаше привлекателно, отчитайки възрастта му.

Обикновено на такава възраст искат:

– По-късо и по-бързо.

А ето яви се индивид, който иска да бъде подстриган „модно“.

Девойка от съседния стол се обади закачливо:

– Истински младоженец.

Всички в салона започнаха да се усмихват.

Старецът без капка обида в гласа, заяви:

– Всъщност, аз наистина съм младоженец.

Хората започнаха да се усмихват снизходително. Изглежда дядото е млад по душа. Нека бъде такъв, щом той така иска.

Старецът пооправи косите си, стана от стола и каза:

– Днес празнувам златната си сватба.

Даде горната си дреха на замръзналия.

Нахрани гладния.

Приюти бездомния.

Сподели парите си с бедния.

И това направи не само, за да им помогне, а за да стопли, нахрани и обогати душата си!

Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.

Изцелението чрез вяра не е нищо друго, освен приток на Божествена сила.

Това е проявление на Христовата власт над телата ни, действие на Христовия живот в нашия организъм.

Съединяване на частите на тялото ни със самото Христово тяло и приток на Христовия живот в нашите жизнени части.

Всичко това е действително, както е истинно и Неговото възкресение.

Това е толкова смислено и разумно, колкото и факта на неговото възкресение и това , че Той е жив, има реално тяло и душа, а сега е на небето от дясната страна на Всевишния Бог.

Денят беше мрачен и потискащ. Облаци скриваха слънцето, но бе задушно и горещо.

На Михаил Сираков бяха съобщили, че баща му е в болницата и бере душа. Той хвана влака и сега бързаше да се срещне с баща си, преди да е преминал в отвъдното.

През целия път се молеше:

– Господи помогни ми да го заваря жив, за да си взема довиждане с него. Само той ми остана, нямам друг човек, който да ми е толкова близък на този свят.

Михаил бе замил да проучва нови находища на хиляда километра от дома си и бе оставил баща си на грижите на съседката.

В последно време баща му губеше памет и се държеше неадекватно. Оня любвеобилен старец бе изчезнал и на негово място се бе появил вечно сърдит и недоволен възрастен човек, който капризничеше като малко дете.

Въпреки всичко Михаил обичаше баща си, за него той все още си беше добрият баща, но сега е засегнат от неизлечима болест.

Когато влезе в реанимацията Сираков видя възрастен човек, който бе изпаднал в някакво полусъзнание. От него излизаха разни тръбички.

„Но това не е моят баща, – каза си Михаил и се зарадва, – Баща ми е в къщи. Някой е сбъркал имената и е повикал мен вместо сина му. Колко жалко. Какво мога да направя за този безпомощен старец?“

Михаил отиде при дежурния лекар и го попита:

– Колко му остава?

– Трябваше вече да е мъртъв, навярно е чакал вас, – каза много тихо лекарят. – Добре, че дойдохте.

„Кой знае колко далече е неговия син, – бореше се с мислите си Михаил. –  Този старец с надежда се е държал, за да бъде няколко минути със сина си преди да си отиде“.

И Сираков взе решение. Той се наклони към старецът хвана го внимателно за ръката и нежно каза:

– Татко, аз дойдох.

Умиращият сграбчи ръката на Михаил, очите му се разшириха. На лицето на старецът се появи щастлива усмивка. След това се отпусна и премина в небитието.