През 1883 г. в Германия в семейството на германка и грък се родил Йозеф Пилатес.

Момчето често боледувало и било много слабо. В училище тъй като бил нежен и крехък съучениците му се присмивали.

Веднъж, когато отново се оплакал на баща си за физическото си състояние, той му казал:

– Глупаво е да се оплакваш от съдбата си, трябва да станеш нейн собственик.

Тогава тинейджърът се заинтересувал от идеите на древните гърци, които проповядвали перфектната красотата на тялото и душата, и започвал да се развива свои собствени упражнения.

Тези уникални упражнение, помогнали на момчето да стане здраво и силно. Освен това той оформил идеални пропорции на своето тяло.

Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.

Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“

Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.

За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.

Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.

Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.

До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.

Изпитанията са неприятни, но те не ни лишават от радост.

Нашата надежда е на небесата, а не в комфорта на живота на Земята.

Без физически упражнения тялото отслабва. Жизнените изпитания тренират нашата душа и закаляват вярата ни.

Вярата на тези, които преодоляват изпитанията, расте и те стават победители.

Исусовата любов расте в сърцата ни и ни изпълва с неизказана радост.

Тези, които се страхуват и избягват страданията, не могат да изпитат тази неописуема радост.

Разказват за един шотландец, който изкарвал прехраната си, като превозвал хора с лодката си през едно езеро в Шотландия.

Един от пътниците забелязал, че на едното весло била изрязана думата „вяра“, а на другото „дела“.

Това го заинтригувало и той попитал лодкаря:

– Защо сте изрязали точно тези две думи на греблата си?

Лодкарят махнал едното гребло, на което било написано „вяра“ и лодката започнала да се върти в кръг. След това той оставил само това гребло, а другото с изписаната дума „дела“ премахнал и лодката започнала да се върти само, че в обратна посока.

А когато започнал да гребе и с двете гребла, лодката заплувала по правилния курс.

Нещо подобно става и в живота на християнина, когато той недооценява вярата или делата. Вярата и делата трябва да се движат в живота на човека заедно.

Вярата е един вид решение, акт на послушание и подчинение на Христовото благовестие. Тя е началото на целия ни християнски живот. Това е първата стъпка по пътя ни към Христос.  Нищо не е така нужно на човека, както вярата.

Това засяга не само щастието на бъдещия ни живот, но също така и благосъстоянието на настоящия ни живот и не само благоденствието на всеки един от нас, но и на благосъстоянието на цели общества.

Вяра е душата на народа. Когато тя угасне в него, той става безжизнен.

Да вярваш,  това означава да се довериш на Бога, да Му се предадеш и да Му се подчиняваш, да се съобразяваш с Него и да разчиташ на Него.

С вяра, получаваме спасение и безплатен вход за царството на нашия Небесен Отец, и това е „не чрез дела, за да не се похвали никой“.

Чрез вяра ние сме оправдани, чрез добрите дела, ние прославят Исус Христос.  Нашата вяра трябва да се прояви в делата ни.

Действията на човека и неговата вяра са неразривно свързани.

Продавачката в магазина довършваше декорацията на червени и бели карамфили. Тогава влезе Миглена. Жена на средна възраст с добродушна непринуденост, печелеща симпатиите на околните с благия си и мек глас.

– Добър ден, – поздрави тя продавачката. – Какви красиви цветя. Тези ще стоят чудесно на църковния олтар утре.

– Църква! – възкликна продавачката,  – нека им сложа панделка тогава!

Тя уви кошничката с красива панделка. Допълни малко зелени клончета и сложи няколко малки цветчета.

– Стана още по-красива, – каза Миглена. – Какво ви дължа за допълнителната декорация?

– Нищо, – отвърна продавачката и се усмихна. – Събирам точки за небето.

Миглена разбра, че продавачката се шегува, но нещо я бодна в сърцето.

„Колко много хора се заблуждават, че могат с нещо да спечелят Божието благоволение и вечния живот“, – помисли си Миглена.

Продавачката я гледаше приветливо.

– Няма нужда да събирате точки, – каза Миглена, – просто трябва да повярвате, че Исус Христос е умрял на кръста за хората и конкретно за вас самата.

Продавачката се посмути малко и каза объркано:

– Да, да …. има някаква сила ……

Миглена тъжно поклати глава.

„Още една душа, която не познава Бога, – каза си тя. – Но нали Исус иска от нас, тези които сме Го познали, да занесем Благата вест до всички, до които тази истина не е достигнала или не са я схванали. Не бива да пропускам тази възможност“.

– Бих искала да споделя с вас, – каза Миглена на продавачката. – че съм спасена и че това е дар от Бога.

В следващите десетина минути Миглена разказа на Станка, така се казваше продавачката, кой е Исус Христос и какво е направил за нас. Тя сподели с нея как Бог я е срещнал и изцерил от рак на стомаха.

В очите на Станка се появиха сълзи, докато слушаше Миглена. Двете доста си поприказваха. Тази среща завърши с гореща молитва, отправена към Бога, от двете жени.

Навярно днес е имало празник на небето, защото още една душа се е спасила.