Бог приема почестите, но не защото се нуждае от тях, а защото знае, че с тях няма да е справим. Достатъчно ни е съвсем малко ласкателство и ние вече копнеем за цялата слава.

Похвалите предизвикват завиване на свят и размекват мозъците ни. Ако продължим в същия дух, ще започнем да си мислим, че за спасението си имаме някакви заслуги. Много скоро забравяме, че сме прах и сме спасени от греха по благодат.

И тогава започваме да се молим като фарисея:
– Благодаря ти, Господи, че в света има такива хора като мен. Този мъж там на ъгъла се нуждае от социални помощи, но аз не. Тази улична проститутка има СПИН, а аз го нямам. Пияницата прилегнал край бара има нужда от алкохол, но аз не се нуждая от него. Благодаря ти, че в света има такива хора като мен.

За щастие на това място имаше човек, който не жадуваше за аплодисменти по свой адрес. Сърцето му бе съкрушени и той не смееше очи да повдигне нагоре.

Навел глава той се молеше:

– Господи, смили се над мен грешника. Както този човек се нуждае от социални помощи, така аз се нуждая от твоята благодат. Както тази жена е болна от СПИН, така и аз допускам много грешки. Както пияницата се нуждае от алкохол, така и аз се нуждая от нещо, което може да облекчи моята болка.. Смили се над мен грешния.

Кой от двамата си отиде оправдан?

„Казвам ви, че този (втория) слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“.

Баща и син разговаряха в късния следобед под сянката:

– Каква е разликата между „изкушение“ и „изпитание“? – попита Владо баща си.

– Изкушение е, когато ти е трудно да се откажеш от нещо, а изпитание, когато ти е трудно да се съгласиш….

В този дух Владо продължи да пита:

– Каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?

– Когато ти харесва цвете, ти го откъсваш, за да го поставиш във ваза. Но ако го обичаш, ти всеки ден ще го поливаш и ще се грижиш за него.

– Татко, а защо понякога съм тъжен и скърбя?

– Ти си тъжен, когато мислиш само за себе си.

– Защо тръните и плевелите, които не сме садили, така добре растат, а това, което посадим, се нуждае от нашето внимание и грижа? – погледна Владо към градината изненадан, че отново трябва да се плеви.

Бащата се усмихна и отговори на сина си:

– Ти си направил ценно откритие, сине. Всичко важно и значимо за човека изисква от него много усилие, а вредното и ненужното само си израства.

Американският художник Уес Моудс се отправил на пътешествие по Тенеси с лодка хижа, построена в стила на 40-те години, от материали намерени в депо.

Лодката на Moудс повтаря къщите лодки, които в големи количества обикаляли реките на САЩ в средата на миналия век.

Моудс и неговият екип събират данни за историята на жителите на Алабама, чийто живот е свързан с реката. На първо място пътешествениците се интересуват от по-старото поколение, което е могло да види как се изменя месната общност.

Художникът отбелязва, че на брега на реката се появяват все повече по-богати селища, които изместват бедните.

Moудс опитват да документира „духа на реката“, докато тя не изчезне окончателно.

Христос определя правилата на поведение за тези, в които е Неговия Дух.

Просто и убедително Той ни призовава да не забравяме, че Бог държи всичко под Своя контрол.

Това за ученика на Христос означава, да Му имаме пълно доверие, да се стремим към Него и да Го търсим.

Нужно е да помним, че Бог не оставя децата Си. Ако тази мисъл се запечата във вас, когато се сблъскате с трудности, ще си спомните, че Бог знае всичко и ще ви стане леко и по-спокойно.

По-рано се обръщахте към един или друг човек, а сега мисълта, че Бог вижда и знае всичко, ви кара да се обръщате към Него и да споделяте всичките си проблеми.

Понякога може да ви се струва, че Бог не ви е приятел, но това не е така. Не забравяйте, че Бог вижда и знае абсолютно всичко и когато си спомните това, ще станете по-твърди и силни.

Нищо дори най-незначителното не може да се случи, ако не в Божията воля, така че можете да се доверите на Бога напълно.

Всеки момент, който си струва, ми напомня за Изкуплението, което ни даде Христос. Правя ли нещо, така че Исус да яви реалността на Своето Изкупление в живота на другите хора? Правя това, когато Духът Божий ми напомня за моя дълг.

Не е нужно да се откроявам сред другите, да бъда по-високо от тях, аз съм призована да бъда роб на Господа, „ние не сме свои си…“

Павел изцяло се предаде на Исус Христос, за това и каза, че е задължен на всеки човек, живеещ на земята, да му предаде Евангелието и че е свободен единствено, за да стане истински слуга на Исус.

Такъв става животът на човек, когато разбере, в какво се заключава духовната чест.

Престанете да се молите за себе си и живейте заради другите, като слуги на Христос. Така ставаме със всички повярвали едно тяло, с една цел, увеличаване броя на спасените…