Един човек се смятал за философ, ходел навсякъде и казвал:
– Аз съм философ. Разбрах смисъла на живота. Достигнах мъдростта.
Срещнал го един човек и му казал:
–  Знаеш ли, че истинският философ е този, който може да изслуша всеки укор, всяко оскърбление спрямо себе си и при това да не се възмути?
„Философът“ казал:
– Давай!
И другият започнал:
– Глупак, нещастник, ………
Този слушал, докато на другият му свършили „избраните“ думи, погледнал го и казал:
– Разбра ли най-после, че аз съм философ?
Човекът отговорил:
– Бих ти повярвал, ако не беше ми го казал.

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Това са думи на Наполеон изречени в Испания на 30 септември 1811 г., на съвещание преди щурма към дефилето на Сорос Сиера.
Императорът заповядал да се атакуват четирите испански батареи, които прикривали пролома с лека конница от 150 човека.
Генералите казали:
– Това е невъзможно!
Тогава Наполеон произнесъл знаменитата си фраза:
– Невъзможно?! Такава дума не зная!
От тази атака останали живи само дузина войници.
Интересното е, не че лека конница е атакувала артилерия, този подход десет години преди това е използвал и Суворов и то при много по-малки загуби, а това, че в битката против испанците действали поляци.
Много интересна национална политика е водил Бонапарт.

Петър правеше поредния си рейс. Пресичайки надлеза погледа му фиксира от другата страна на парапета момиче.
Беше слабо дете на тинейджърска възраст. Вятърът развяваше пуснатите му коси, а погледа му блуждаеше някъде.
Няколко човека извикаха към момичето, но повечето минаваха равнодушно край него.
Петър натисна спирачките и спря автобуса. Отиде до девойката и започна да и говори…..
Няколко обикновени думи, но изказани със загриженост, от едно голямо човешко сърце, преливащо от любов към отчаяните, успяха да убедят момичето  и то се отказа да се хвърли отгоре.
Тинейджърката изтри сълзите си, а след това се усмихна на грамадният мъж пред нея. Той я отведе далеч от парапета и около 20 минути двамата разговаряха спокойно.
По това време, автобусът пълен с ученици, каран от Петър стоеше на едно място. Децата търпеливо чакаха вътре.
По данни на Световната здравна организация, всяка година около милион човека посягат на живота си, от тях 100 хиляди са тинейджъри.
Много животи могат да бъдат спасени, ако хората бъдат по-внимателни и отзивчиви към другите, включително и с непознати.

В едно училище поискали от децата да отговорят на следния въпрос: Кои са думите, които най-често чуват в домовете си?
Повечето от половината деца отговорили: „Нямам време“.
Така родителите често „общуват“ с децата си.
Навярно сте чували тази история, но отново ще ви я разкажа.
Малко момиченце помолило своя баща да й разкаже приказка. Той направил това.
– Още веднъж, – помолило детето.
Търпеливият баща повторил приказката. А когато момиченцето помолило баща си да й разкаже приказката трети път, той казал:
– Нямам време.
За да изпълни молбата на дъщеря си, записал приказката на касета и й казал:
– Ето така, включваш магнетофона и слушаш колкото искаш.
– Но татко, – възразило детето, – на този магнетофон не мога да седна на коленете и да се гушна в него.
Работата не е в интересната приказка, а в общението с родителите.
Децата са чудесни Божии създания. Родителите трябва не само да се стремят да задоволят материалните им искания, но и да общуват с тях.
Докато душата на малкия човек е мека и нежна, тя трябва да се подбужда към добро. Именно тогава се залагат основите на благочестието. Младото дърво лесно се насочва правилно да расте, но за това е необходимо правилно да се пои и храни.
Добрият пример винаги е по-добър от най-доброто поучение.
Скъпи родители, намерете време да общувате и изграждате децата си!