Мъж и жена седят на дивана и решават кръстословица. Мъжът попадна на въпрос, чийто отговор знаеше, но решил да провери ерудицията на жена си.

– Столицата на Албания?

Жената се замисли.

– Нещо подобно на начин, по който ти се обръщаш към мен понякога, – опита се да ѝ подскаже мъжът.

– Козелово, Идиотград или нещо подобно? – безобидно, без всякаква злоба предположи жената.

– О, не …..Тирана, – с отегчение и досада каза раздразнен мъжът.

Катя и Минчев дълго мълчаха.Години наред Минчев бе живял без истинска любов в семейството си.

Поради младежкият си егоизъм, фантазьорство и самонадеяност, дъщеря му Даря малко се интересуваше от него.

Тя бе лекомислена и коравосърдечна, нещо характерно за новото поколение. Беше готова да го понася, стига да ѝ плаща разноските в училището, където с такива като нея си губеше времето, под предлог, че изучава изкуство.

Същото беше и със съпругата му Ана. Отношенията им бяха почтени, но студени. Минчев ненавиждаше мъжете, които се оплакват, че са недооценени и неразбрани. Той осъзнаваше недостатъците си и бе направил всичко, за да поддържа добри и приятелски отношения с Ана.

Но едва сега осъзнаваше, колко безжизнен, апатичен и безчувствен бе брака му. Много бързо му се бяха изпарили младежките илюзии за любовта.

Бракът за Ана отдавна бе станал не някакво изпитание, а безкрайна досада. Заедно с охлаждането помежду им у нея се увеличи егоизма ѝ.

Минчев често трябваше да търпи капризите ѝ, нейните оплаквания и цупения. Тя имаше вятърничави идеи, често ѝ липсваше всякаква логика. Ана не се интересуваше от работата на съпруга си. Избухванията и неоправдания ѝ гняв опъваха, както нейните така и неговите нерви.

„Колко различна е – си мислеше Минчев – тази млада жена“.

Катя седеше край огъня, спокойно отпуснала ръце. Тя предлагаше сърдечност и очакваше да ѝ отвърнат със същото. В нея се долавяше отзивчивост и разбирателство.

Минчев напоследък имаше неприятности в работата си и искаше да поговори с някого за това, но да говори с Ана беше невъзможно.

Той усещаше, че това влечение към Катя е  мекушавост и слабост в характера му, но не можеше да го подтисне. В него имаше копнеж за нежност и равновесие, което можеше да намери у Катя. Това бяха неща, които му липсваха толкова много.

Но Минчев знаеше едно, той бе честен човек и не би злоупотребил с доверието нито на Катя, нито на Ана. Въпреки че нещата бяха толкова непоносими за него …..

Повечето от хората имат съвсем малка представа как се движат различните фигури по шахматната дъска.

Във целия свят има само 1000 международни гросмайстори.

В същото време, абсолютно всички учени признават, че шахмата е един чудесен инструмент за развитие на ума.

Професионалните играчи почти винаги показват по-добри резултати в точните науки. Те са много по-усърдни и имат по-аналитично мислене.

Тогава преподаването на шахмат може да доведе до по-добро развитие на децата.

Вярвам, че въвеждането на такъв предмет, няма да е допълнителна досада за учениците, а ще допринесе за развитие на уменията и характерите на учащите се.

Християнин насърчен от службата излязъл от църквата. Пред него се изпречил мъж доста добре попийнал. Явно този човек почти не е изтрезнявал, алкохолната му зависимост била изписана на лицето и вида му. Загубил всичко в живота си, той се намирал на самото дъно на ямата.

Когато християнинът го срещнал, с мъжът можело все някак да се разговаря. Използвайки възможността, християнинът разказал на пияницата за Бога.

Мъжът започнал да проявява интерес, даже задавал въпроси.

Най-накрая възкликнал:

– И сега какво да правя?

Християнинът му предложил:

– Покай се!

Пияницата с досада махнал с ръка:

– Ето в това се състои целия проблем, няма за какво да се покая.

В една болница сестра донесла на ранен войник сварено яйце:

– Преварено е, – казал болния и се обърнал на другата страна.

Сестрата си тръгнала спокойна, сякаш войника ѝ благодарил. Скоро тя се появила със второ яйце и дружелюбно го предложила на болния.

– Недоварено е, – промърморил болния с досада.

Сестрата си тръгнала без да се разгневи. Лицето ѝ останало спокойно. Тя дошла трети път при войника. Носела съд с вряща вода, сурово яйце и часовник.

-Вземете, скъпи, – казала му любезно тя, – сега имате всичко, от което се нуждаете, за да сварите яйцето така, както на вас ви се иска.

– Извикайте някой, който познава Библията.

Сестрата не разбирала какво става. Учудено гледала войника и не знаела какво да направи.

– Аз не се шегувам, – отговорил на немия въпрос на момичето, – искам да поговоря именно с такъв човек. Ако на земята съществува такъв ангел на търпението и любовта като теб, то Бог наистина съществува.

Да си търпелив, това означава да не се гневиш, да не роптаеш, да понасяш всичко горчиво и тъжно спокойно. Любовта не губи търпение. Тя не се възмущава, не се гневи, не протестира. Любовта се отнася към всичко и към всекиго без оплакване и с разбиране.

Любовта е слънцето, което не само блести, но и топли. Човек, които е изпълнен с любов е като плодоносно дърво, което дава вкусни и полезни плодове, но не за себе си, а за всеки, който ги желае.

Любовта е движеща сила в живота, но от нас зависи как ще се проявява тя.