Дигата се разпука и водата заля близките селища.

Николай се давеше, но изпита облекчение, когато чу звука на спасителния хеликоптер над главата си.

От летящата машина излетя чек за много пари.

Отчаяният мъж бе обхванат от чувството за благодарност, когато с трепереща ръка успя да го улови.

– Сега няма да се удавя! – възкликна Николай. – Ще мога … да сменя холовата гарнитура с по-нова.

Въодушевен, Николай извика към хеликоптера:

– Почакай и аз искам да помагам при раздаването на ……

Хеликоптерът отлетя и хората в него не го чуха.

Имаше толкова много чекове за раздаване.

Служителят от хеликоптерът обикновено казваше:

– Трябва да бързаме. Необходимо е да бъдем при тези хора преди да се удавят. Те се нуждаят от тези пари.

Николай оцеля за разлика от други.

Той твърдеше:

– Спасението си дължа само на този чек. Той няма да замени дома ми, но поне ще покрие някои разходи за храна.

Не е ли чудесно, с така получените пари, Николай можеше да се нахрани като крал в някое скъпо заведение.

Дико завиждаше на другите за красивите им тела, банковите сметки, връзките , които имаха в обществото и многото неща, които притежаваха.

Това той пазеше в тайна, защото много го смущаваше.

С други думи Дико желаеше да живее нечий чужд живот.

Той не се радваше на това, което имаха околните, а плачеше:

– Защо Пепо има такава хубава кола, а аз нямам? Ето Петрана успя и се нареди на хубава работа, а аз пак увиснах. Ех да имах мускулите на Чори, чудеса щях да направя. …..

Това го изяждаше физически и духовно.

Приятели му казваха:

– Ти си прекрасен човек.

– Защо ти е нужно да бъдеш като този или онзи?

– Живей своя си живот.

Но той така бе обсебен от завистта и не искаше да чуе.

Повечето го съжаляваха, но Дико остана сляп и за това.

Един ден Стоян го посъветва:

– Ако вярваш в Евангелието, ще осъзнаеш това, което имаш в Христос и ще бъдеш освободен от робството на завистта.

– Какво робство? – възкликна Дико. – Дай ми парите на Станимир, колата на Пешо, домът на Екатерина, телосложението на Димо, …

Той изброява още много неща, които искаше да има, а накрая заключи:

– Тогава ела да видиш какъв прекрасен живот ще живея.

Трагедия сполетя един молитвен дом.

Това бе една перфектна църква преди. Но всичко се разруши след посещението на един човек.

Църквата бе отворила вратите си за встъпителната си служба.

Един мъж пристигна с кола. Слезе от автомобила си и когато влезе в църквата непоправимо бе разрушено нейното съвършенство.

– Доскоро бе напълно перфектно място, – оплака се един от вярващите посещаващ църквата. – Преди пристигането на този човек, тази църква нямаше скандали, никакви разногласия … никакво греховно поведение! А сега влезе през вратата и напълно всичко се промени. Съвършенството изчезна. Всичко, което остана, е спомена за чиста и неопетнена църква.

Подобни инциденти бяха станали и на други места.

– Изглежда това се е превърнало в епидемия, – възкликна един теолог.

Присъствието на някои хора превръща нещата в несъвършени и покварени.

Един от пастирите отбеляза:

– Всеки, който търси църква, трябва да е наясно, че всяка, която изглежда перфектна, веднага ще бъде съсипана веднага щом отиде там.

Говорител от Небето потвърди:

– Имаме план за евентуално премахване на всички несъвършенства и поквара от невестата на Христос.

Ема бе второто най-малко дете в семейство от четири сестри и един брат. Бащата ѝ изхранваше всичките 7 души, включително него и съпругата си, със много малката си заплата.

Той успя да построи къща и църква за семейството си.

В дома си имаше добитък, пилета, градина, в която се отглеждаха плодове и зеленчуци.

Настъпиха лоши времена. Всичко поскъпна, а парите се обезцениха.

Мнозина отчаяни от ставащото си слагаха край на живота, но семейството на Ема никога не е имало желание да ги последва.

Те не бяха заможни, но не допускаха отчаяние в сърцата си.

Винаги имаха храна на масата и покрив над главата си.

Ема постоянно казваше:

– Господи, благодаря Ти за всичко, което си ни дал.

Когато веднъж я попитаха:

– От какво основно се нуждае едно дете?

Тя без колебание отговори:

– Не от играчки, телевизор, компютър или по-голяма стая, а от любов всяка сутрин и вечер.

Ако искате да подарите на децата си нещо, което ще помнят с години, няма да го намерите онлайн.

Дори не е нужно да напускате къщата си, за да го намерите.

Покажете им истинска, неподправена, искрена любов.

Научете ги да бъдат благодарни за всичко, което Бог им е дал.

Напомняйте им, че най-добрите неща в живота не са материалните, а духовните.

Преди появата на коронавируса Галя посещаваше фитнеса по няколко пъти седмично.

Дойдоха ограниченията и упражненията станаха онлайн.

Така Галя започна да тренира в своя импровизиран салон у дома.

Когато свършиха затрудненията при събиранията, Галя си каза:

– Нямам никакво желание да се върна във фитнеса. Мога да си тренирам и в къщи.

Но когато го направи бе залята от радост:

– Имам чувството, че се върнах у дома.

Галя видя хора, които бе забравила. Те бяха доволни да я видят, а и тя се радваше на срещата с тях.

По същия начин имаме по-голяма радост, когато принадлежим към жизнена църква с братя и сестри в Господа.

Независимо дали преживяваме великолепни общности на земята или не, можем да се доверим на Бог да направи всичко ново за нас, когато се присъединим към Него в новото небе и новата земя.

Той ще утоли жаждата ни с Неговата вода на живота.