Това време не е загубено. Взрете се и вижте възрастните хора, които ще пораснат от тях.
Престанете да им се карате и да им се ядосвате. Постарайте се да не ги упреквате и обвинявате.
Навреме ги изслушайте и разберете. Обградете ги с топлина и любов. Нека домът ви стане за тях крепост и място за защита.
Заедно с тях пробвайте и търсете. За всичко говорете с тях. Правилно ги направлявайте, без натиск.
Помагайте им в делата им. Научете ги да ви се доверяват. Всяка тяхна стъпка не проверявайте. Мнението и съветът, който ви дават уважавайте.
Децата са мъдреци, не забравяйте! Винаги се надявайте на децата си. Обичайте ги с цялото си сърце.
Така никога няма да ги загубите!

Ерусалим беше препълнен с поклоници, дошли от всички краища на Римската империя.

Изведнъж вниманието на народа бе привлечено от група галиеляни, обхванати от вдъхновение. Те се обръщаха към народа със странни речи.

– Остави ги те са пияни, – викаше някой от тълпата.

– Невероятно, – възкликна друг от събралите се, – тези хора са от Галилея, но това което говорят се разбира и тези, които не знаят арамейското наречие.

Тогава излезе напред Петър, ученик на Исус и каза:

– Дойде време да се изпълни пророчеството за Духа Божий, койтотрябваше да дойде въру всички вярващи. Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете, Него предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

Като чуха това, хората ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли:

– Какво да сторим, братя?

А Петър им каза:

– Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

Силата на думите на Петър с нищо не можеше да се сравни. В същия ден, хиляди евреи се кръстиха в името на Исус …

Не, това дело не е на Исус Христос и не е станало на някаква сватба.
В италианската община Марино всяка година се провежда фестивал на гроздето.
Едно от най-ярките събития, които стават на този фестивал е потичането на вино, вместо на вода, от фонтана на главния площад.
През 2008 г. поради техническа грешка виното вместо към фонтана отишло във водопровода и започнало да тече от чешмите на близките домове.

Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.

Един млад мъж водел недобър начин на живот и натрупал много дългове. За да изплати дълговете си и да продължи да живее разгуления си живот, той започнал да присвоява от мястото, където работел, чужди пари.
Така той потъвал все по-надолу и по-надолу. Сумите, които откраднал достигнали такива размери, че той повече не можел да вземе от там. Всеки ден живеел под заплаха, че ще бъде уличен като крадец. Завладяло го отчаяние.
Един ден напуснал дома, родителите си и решил да се самоубие.
Пътят му минавал край една църква, в която по това време се провеждало богослужение.
Свещеникът четял: „Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, и назад, но не Го виждам. Наляво, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам“.
Изведнъж свещеникът спрял четенето и възкликнал:
– Йов, защо не погледнеш нагоре?!
Тези думи дълбоко се врязали в сърцето на младежа. Той също така не виждал никакъв изход, нито напред, нито назад, нито надясно, нито наляво и изглеждало, че за него имало само един начин да се отърве от всичко, като се самоубие.
Но сега той вдигнал очите си нагоре към Бога и Неговата благодат. Когато никаква човешка намеса вече не може да помогне, единствено само това можело да го спаси.
Думите, казани от свещеникът, се превърнали в повратна точка в живота на младия човек. Той намерил своя Спасител Исус Христос и получи прощение на греховете си. Тогава Бог да му помогнал да се измъкне и от заплетената финансова ситуация.