В края на първата среща, млад мъж придружава любимото си момиче. Окуражен от нощта, той се решава на първата целувка.
В атмосфера на доверие, той опира ръка на стената, усмихва се и ѝ казва:
– Скъпа, какво ще кажеш на прощална целувка?
В ужас тя отговаря:
– Да не си луд родителите ми ще ни видят?!
– Е, хайде! Кой ще ни види в такова време?
– Не, моля те. Представете си, ако ни хванат?
– Не ставай смешна, няма никого наоколо, всички спят.
– В никакъв случай! Това е твърде рисковано!
– Моля те! Толкова много искам да те целуна.
– Не, не, не. И аз те обичам, но аз просто не мога!
– О, да можеш. Моля те!
– Не, не. Не мога.
– Моля те! …
Изведнъж светва лампата на терасата и се появява сестрата на момичето по пижама и с разрошени коси. Със сънен глас сестрата казва:
– Татко каза, да се пребираш и да му изпратиш въздушна целувка. Ако искаш и аз мога да направя това. И му кажи, да не е полудял, нека си махне ръката от бутона на домофона!

Помислете, за какво по принцип не се тревожите? Може би не се тревожите, че на къщата ви ще падне дърво.
Възможно е да сте мнителен човек, но въпреки всичко не се тревожите за някои неща.
Защо не се безпокоите, че дърво ще падне върху къщата ви? Защото наоколо няма дървета. Съгласете се, че определеността води към увереност и доверие.
Ето защо не се съмняваме в Божията любов и защита. Имаме ли доказателства за това? Разбира се!
Това е кръстът, чрез който Бог изяви напълно Своята любов към нас. Този, „Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“
В Неговата любов ние не се съмняваме. Той нито веднъж не е нарушил някое от обещанията си и никога няма да ги наруши.

Още от времето на Клеопатра огъня е бил използван като инструмент на фризьора, например, за скъсяване на косата.
Доста популярно е „подстригването с огън“ и сега. Установено е, че огънят укрепва косата, а също предпазва от пречупване на косъма.
Тази древната традиция е възродил японецът Хасегава, превръщайки се в първия «огнен подстригвач» специалист. През 1976 г. той малко е шокирал своите клиенти, като започнал да подстригват с метален гребен и газова горелка.
Хасегава твърди, че огнената прическа може да се справи с проблема на разцепените краища на косъма, тъй като огънят просто ги „запоява“.
Но има един по-екстремен начин за огнена прическа. Вместо огън се използвате две напоени със спирт китайски пръчици, които запалват специален кичур коса. Въпреки това, той трябва да отговаря на едно условие, дължина на косата трябва да бъде не по-малъка от 35 сантиметра, в противен случай специалистът няма време да ги изгаси.
Трудно е да си представим това, но трябва да имаме доста голямо доверие във фризьора, за да му позволим да подпали собствената ни коса.
Красотата изисква жертви.

При изследване на ДНК се установило, че всеки пети белорус отглежда не свое дете, а близнаците могат да бъдат и от различни бащи.
Всеки месец в Белорусия се провеждат около 150 подобни изследвания.
Резултати са често шокиращи за пожелали да ги направи.
Според заместник-началникът на Държавния на отдела по генетична експертиза към Държавния комитет за съдебни и криминални изследвания Николай Кузуба, тези експертизи унищожават доверието между съпрузите.
Във Великобритания са били „проведени“ 1,5 милиона изследвания при заможни семейства. Във всяко второ семейство едно от децата е от друг мъж.
За морал в тези случаи не бих говорила, но има и нещо хубаво в това, макар и чуждо това дете има „родители“, които се грижат за него, за разлика от изоставените, по един или друг повод, в сиропиталища деца.
Какво означава „мое“ или „чуждо“, това дете има нужда от любов, топлина и разбиране. То не е виновно и не трябва да плаща грешките на възрастните. В края на краищата, родител е този, който отгледа детето.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.