Дани погледна нагоре стреснато. Петров стоеше над него и гледаше надолу през зацапаните си очила.

– Имаш ли нещо да кажеш на класа? – попита Петров.

– Не, всъщност не,  – каза тихо Дани, като се опитваше да скрие тетрадката си, в която скицираше нещо.

– Може би желаеш да ни покажеш домашното си, над което си се трудил цяла седмица, – подигравателно подхвърли Петров.

– Ами, …. – започна Дани засрамено.

– А може би слушаш внимателно урока в час и старателно си водиш записки за чутото, – гласът на Петров премина в кресчендо.

– А мм …., – започна да мънка Дани, чудейки се как да се измъкне от ситуацията.

– Разбира се, че не, – продължи своята назидателна реч Петров. – Аз съм само един учител, който стои по цел ден тук и си приказва разни работи, за собствено удоволствие и кеф, без надежда, че ще успее някого да образова.

– Ама аз наистина слушам, – запротестира Дани.

– Не се опитвай да ме заблуждаваш, – кресна учителят.

Петров беше винаги изтупан по модата, но говореше като човек от миналия век. Учениците се страхуваха от него и никога не му правеха номера, като на другите колеги, които бяха доста либерални в опитите си да се справят с тази „пасмина“.

Той беше дошъл от скоро в училището, но още от първия ден беше накарал учениците да запазят тишина. Нямаше нищо топло, сърдечни и любвеобилно в този човек.

Но резултатът беше налице. В класната стая винаги имаше дисциплина, домашните се предаваха навреме. Дори най-бунтарски настроените и небрежните в учението деца изправяха гърбове и млъкваха щом Петров влезеше в стаята.

Фридрих II, кралят на Прусия, ценил разума и образованието, и съвсем оставил вярата в Бога. И вместо молитви към Бога се обръщал за помощ към френския философ Волтер.
– Божествени Волтер, помогни ни, – казвал той.
Но скоро кралят забелязал в своята страна силен упадък на морала, нравствеността и дисциплината. Тогава разбрал, че науката без вяра в Бога, дава печални резултати.
От Волтер краля също се разочаровал, защото се убедил, че той няма морални и нравствени устои. Обръщайки се към своя министър казал:
– Постарай се в най-скоро време бързо да въведеш християнството в страната или се махай.
Този министър бил ревностен изпълнител на заповедите на краля за борба с християнството преди това.
Християнството не е религия. Истинското християнство започва, когато приемем Христос.
Ако християнството, което сме приели и изповядаме, остане зад стените на молитвения дом, а не в останалите дни на седмицата на работното ни място, в училище, ако то не е въплътено в нас и не се проявява в ежедневния ни живот, то е лъжливо.

Новозеландският спортист Мюрей Халберг в юношеските си години играл ръгби. На един от мачовете получил тежка травма и лявата му ръка останала завинаги парализирана.

Въпреки това, Халберг не се отказал от спорта. Заел се да тренира бягане. От ден на ден ставал все по-добър в тази дисциплина.

През 1960 г. на Олимпиадата в Рим в дисциплината бягане на 5000 метра спечелил златен медал.

Германецът Том Ситас е установил нов световен рекорд по задържане на въздух на минимална дълбочина. Той останал под водата 22 минути и 22 секунди
Скоро в Китай 35-годишият германец се съревновавал с бившият рекордьор в тази дисциплина  бразилеца Рикардо Бахи.
Двамата спортисти били пуснати във контейнери с вода, за да изпитат възможностите си, до колко могат да издържат без да си поемат дъх. Рекордът на бразилеца записан в Книгата на рекордите на Гинес е 20 минути и 21 секунди.
Ситас преди потапянето не приемал храна в продължение на повече от пет часа, за да забави метаболизма в организма си. След това за известно време той дишал чист кислород от бутилка, без това е невъзможно да останеш по-късно толкова бреме без да дишаш. Неговият личен рекорд за задържане на въздух, без използване на чист кислород е 10 минути и 12 секунди.
За първи път тези способности на Cитас забелязал инструктора му по подводно плаване. Сега обема на белите дробове на германеца е с 20% по-голям от този на обикновения човек.