Дипломата лежеше на дъното на голяма дървена кутия. Вероника се натъкна на нея случайно, търсейки някакви документи. Сърцето ѝ трепна. Студенските години сякаш свършиха вчера. Но не беше така.
Всъщност вчера се скараха със Сашо. На Вероника бяха предложили хубава работа и в един момент, тя разбира, че мъжът ѝ не разрешава тя да работи.
До сега тя изобщо не беше търсила работа, но вече ѝ омръзна да седи у дома. Сънът им стана вече на 3 години. Неочакваното предложение за работа беше много развълнувало младата жена. В главата ѝ се завъртяха планове …..
Малкият ще отиде в детската градина, сега е най-подходящата възраст.
Вече имаше повод да извади от гардероба костюмите, любимите поли, обувките на високи токове.
„Колко отдавна не съм слагала всичко това. – помисли си Вероника“.
Веднага след дипломирането тя остана в отпуск по майчинство. И всичко това беше захвърлено в най-далечния ъгъл на дома им.
Но преди още да се зарадва, всичко се обърна наопаки. Реакцията на съпруга ѝ бе неочаквана и неразбираема за нея. Независимо от това, че допълнителните пари, заплатата беше добра, биха им дошли добре. Освен това имаха баба, която с удоволствие би поседяла със внука си.
– Защо не искаш да ходя на работа? Какво искаш? – питаше обляна в сълзи Вероника.
– Там ще има много мъже, които ще те заглеждат! – нервно обясни причината Сашо.
– Какви мъже? Там има само 5 жени. Единственият мъж е възрастен и той охранява входа. Да не си се побъркал?
Но умните доводи се разбиваха в глухата стена на ината, която издигаше ревнивия мъж около себе си. Двете седмици спорове, кавги и уговорки до нищо не доведоха, освен до тъга и отвратително настроение у Вероника.
Този човек искаше да види съпругата си само като негова жена и майка на децата му. Сашо се страхуваше жена му да не излезе извън неговия контрол. В неговите представи за живото, дълбоко заложени в психиката му, жената трябва да си знае „мястото“, а то по-далече от кухнята не се простира.
Такова отношение на мъжа към жената говори за едно неразбиране, че сега в света са създадени условия мъжете и жените да се реализират пълноценно в работата си. Това не засяга жизнената позиция нито на единия, нито на другия.
Но Сашо усещаше заплаха във взаимоотношенията им, страхуваше се, че неговата власт над жена му ще намалее. И като стане финансово независима, недай Боже и да получава повече от него, тя ще престане да му се подчинява.
Такъв човек трудно ще го убедиш с думи. Никакви доказателства не могат да му помогнат. Просто той трябва да осъзнае как да разчупи страховете си…

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.

Ако искаш да знаеш как се живее в Евросъюза ела в България, но не на почивка. Ако навлезеш навътре в България ще видиш развалини от изоставени заводи и предприятия, нищета. Ще срещнете хора, които отчаяно си търсят работа, но не могат да намерят.
А къде с младите хора? Едни са заминали в чужбина да изкарат малко пари, а други завинаги остават там.
Свободата на словото е относителна. Можеш да ругаеш правителството, но не много силно, за да не загубиш работата си. Границата е отворена, всеки българин може да отиде в Западна Европа, но колко ще тръгнат така само на разходка?
Официално процента на безработицата в страната е снижен два пъти. Всеки четвърти човек не може да си намери работа.
Кои отиват зад граница? Черноработниците. Ето какво ни даде Евросъюза, възможност без виза да заминем в чужбина, за да работим неквалифицирана работа.
Ако ние сме влезли в Евросъюза, Евросъюза промени ли ни?
У нас си остана корумпираното правителство, продажните чиновници умножени с тежките нормативи и правила на Евросъюза.
Да, те ни дават пари, но къде са тези пари. Всичко остана в джобовете на чиновниците, но ако дойдат някакви пари те отиват за „своите“ хора и „своите“ им проекти.
Некомпетентното правителство е набрало доста кредити от Международния валутен фонд, който започна да диктува новата си икономическа политика. Наложените строги условия унищожиха икономиката на страната.
Методично се унищожи индустрията, на безценица се приватизира всичко, което можеше, а останалото се наряза за скрап.
Напълно се унищожи селското стопанство. Разруши се системата на висшето образование. Наплодиха се множество ВУЗ-ве, които за пари издават диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ е евтина работна ръка.
В България населението е намаляло поне с около два милиона. Младите хора не желаят да имат деца. Огромен брой хора работят на Запад, а децата ги отглеждат бабите и дядовците.
Никой не иска да живее такъв живот. Надявахме се, че като влезем в Европейския съюз ще живеем по-добре, но животът стана непоносим.

Тя седеше на опашката на рецепцията при новия зъболекар. Забеляза диплома окачена на стената. Изведнъж се сети, че красивото високо момче е учило с нея в един клас, преди 30 години.
Но веднага като влезе в кабинета на зъболекаря, отхвърли тази идея. Този оплешивял мъж със сбръчкано лице беше твърде стар, за да бъде неин съученик.
Независимо от това след като мина прегледа тя го попита в кое училище е учил. И той назова името на нейното училище.
– А през коя година? – напрегнато попита тя.
– През 1978 г. А защо ме питате?
– Вие сте били в моя клас, – извика тя потресена.
Той се вгледа в нея внимателно, а след тоя я попита:
– Да?А какво ми преподавахте?

Днес има много хора които прекрасно рисуват, чудесно пеят и танцуват, но нямат завършено висше образование.

Има и хора, които имат диплома за завършено образование, рисуват, пеят и танцуват, но нещо не им спори. Всичко, което правят е вяло и не докосва сърцата на хората.

Защо става така?

Имало един учител, който не обръщал внимание на дипломи и учените степени. Той оценявал самият човек, а не неговото удостоверение.

Веднъж го попитали:

– Защо постъпвате така. Нима тези, които са учили, не са полагали достатъчно усилие, за да придобият съответната класификация?

Тогава учителят казал:

– Ако имаш уши и чуваш пеенето на птиците, нужна ли ти е тяхната диплома, за да разбереш, колко добре го правят?