Трети по разпространение език в САЩ е езика на глухонемите. На първо и второ място са американски английски и испански.

Шоколадовото яйце Киндър Сюрприз е забранено да се продава в САЩ, защото съгласно федералният закон от 1938 г. не трябва да се вмъкват неядящи се предмети в хранителни продукти.

В Лас Вегас можеш да се ожениш без да излизаш от колата си, точно както се поръчва храна от Макдоналдс. Това става само за 15 минути и струва 40 долара. В качеството на младоженец може да се избере Елвис или някой друг любим герой.

В щата Небраска можеш за 25 долара да си купиш диплома за адмирал и то истинска, даваща право да се командват всички военни кораби, но това е позволено само на територията на щата. Трябва да се има в предвид, че Небраска се намира в самия център на САЩ и до най близкото море от всички страни щата отстои на две хиляди километра.

В град Pacific Groove в САЩ можеш да бъдеш глобен 500 долара за измъчване на пеперуди.

Монпелие, щата Вермонт е най малката столица на щат в САЩ. Населението ѝ е девет хиляди души. Но това е единствената в САЩ столица на щат, в която няма Макдоналдс.

Всеки вярва нещо. Въпросът е в какво или в кого вярва?

В нашето общество няма доверие. Ние сме скептични за всичко. Не се доверяват на правителството. Нямат доверие на работодателите. Клиентите нямат доверие на бизнесмените.

Истината и доверието вървят заедно. Доверяваме се на хората, които очакваме да ни казват истината.

Отсъствието на доверие, води до огромен стрес в живота ни. Ние сме родени да се доверяваме. Бог е вложил в нас желание да вярвате в нещо по-голямо от себе си, защото Той иска и очаква да имаме връзка с Него.

Ако нямаме доверие на Бога, ние ще си създадем нещо друго, на което да се доверяваме. То може да бъде диплома, пари в банката, съпругата, кариерата ни, или хобито ни.

Това желание да вярваме в нещо по-голямо от себе си не е нищо ново. Библията казва: „Едни споменават колесници, а други коне; но ние ще споменем името на Господа нашия Бог“.

Всичко друго, на което се доверяваме и е различно от Бог, Библията нарича „идол“. Божието Слово казва, че за наше добро е да стоим далече от идолите.

Глеб Попов е надарен музикант, лауреат на международни фестивали.
Но за това знаят малко хора, защото Глеб е аутист.

Той няма диплома за музикално образование, нито може да си намери работа като музикант.

Неговият живот е съсредоточен само в музиката. Семейството му се състои от майка и брат.

Дмитрий Попов е като всички останали хора. Той работи като диригент. С Глеб са не само братя, но и големи приятели. 40 години вече живеят под един покрив.

– Глеб е много талантлив, – казва брат му.

Ако не е семейството, нямаше да има Глеб Попов.

Все някой трябва да се противопоставя на психиатрите, лекуващи Глеб с невролептици. Да се застъпва за него на двора, да му помага да научи таблицата за умножение.

Когато Глеб бил изхвърлен от музикалното училище за двойка по математика,  неговото семейство го качвали на влака от Минск до Москва, за да взима частни уроци при известната Вера Дулова.

Те се молят с него, преди изявите му. Поръчват автобус за да бъде Глеб отведен на поредния благотворителен концерт.
Какво става с такива хора като Глеб, ако нямат поддръжка от семейството си?

Секретарят на Оксфордския университет съобщил на Хендел:

– Удостоен сте с титлата доктор хонорис кауза, но за дипломата трябва да платите известна сума.

Хендел се възмутил:

– За да стана колега на тези бърборковци, трябва и да си платя? Никога!

Титлата доктор хонорис кауза е почетно звание, което се дава за заслуги.

Стивън Спилбърг се е опитал три пъти да постъпи в Училището по кинематография в Университета в Южна Калифорния.

И три пъти получил отказ, заради ниски оценки.

Много години по-късно, когато Спилбърг стана известен режисьор, училището искало да му връчи почетна степен.

Той се съгласил при едно единствено условие.

На почетната дипломата да стои подписа на човека, който три пъти е подписвал отказите за постъпването му в същото учебно заведение.