Децата от близките села често прекарваха на брега на езерото. Някои дори се къпеха в него въпреки забраната на възрастните.

Един ден, когато имаше група момчета там, изведнъж децата чуха плясък във водата и безпомощно удряне с ръце по водата.

Обърнаха се и го видяха:

– Вижте Стефан е взел малката дървена лодка и е доплувал до средата, – развика се Генади.

– Кога е успял? – попита Борис.

– Но нали възрастните са ни забранили да пипаме тази лодка, – промърмори Младен.

– Да, но той е във водата, – развика се Христо.

– Не виждате ли, че той само се шегува, – засмя се Павел.

Единствено десетгодишният Антон прие нещата напълно сериозно и скочи във водата, за да помогне на съученика си.

Антон доплува до Стефан, хвана го и доплува с него до брега. Стефан беше в безсъзнание.

Пред изумените погледи на момчетата Стефан започна да оказва първа помощ на пострадалия. Той започна ритмично да натиска гърдите му с ръце.
Стефан се разкашля и дойде на себе си.

След това момчетата се обадиха веднага на бърза помощ. Стефан бе отведен моментално в болницата. Не беше пострадал сериозно и на следващия ден бе изписан.

Родителите на Стефан бяха много благодарни на Антон, за това че е спасил живота на сина им.

Майката на Антон гордо каза:

– Стефан е много добър и отзивчив, на никого до сега не е отказал помощ. В къщи редовно ми помага. Гордея се със сина си.

Властите решиха да поощрят спасителят и той получи подобаваща награда.

След Втората световна война в Канада размразили фиксираните военни цени за потребителски стоки, което довело до инфлация.

През есента на 1947 г. цената на шоколада в магазина скочила изведнъж от 5 до 8 цента, което довело до недоволството на децата.

Първоначално няколко ученика организирали протест пред магазин в малък град на изток, а след това щафетата от бойкоти и демонстрации били възприети от стотици и хиляди деца по цяла Канада.

Производителите на сладкиши отговорили на това със статия от вестник, където се казвало, че тези акции са подтикнати от комунисти, които са завербували детските лидери, за да сеят хаос в обществото.

Това се оказало вярно. Ако в началото възрастните поддържали инициативата на децата, тъй като сами били недоволни от инфлацията, след публикациите в медиите, родителите и учителите започнали да забраняват на младите хора да участват в демонстрациите.

Историята разказва, че решението за провеждане на този празник е било прието в Женева през 1925 г.

Според една от версиите през 1925 г. китайският консул в американския град Сан Франциско устроил благотворителен празник за китайските сираци, живеещи в САЩ – традиционния китайски фестивал Дуан у Цзе или фестивал на лодката на драконите, който се провеждал на 1 юни.

И съвсем случайно, паралелно с това в Швейцария се провеждала детска конференция свързана с решаването на въпросите за благополучието на децата.

На 1 юни 1960 г. се състоял първият официален Международен ден на детето. И от тогава празникът се празнува всяка година.

Детството е прекрасен свят, в който живее въображението. То няма граници, но има искрена вяра в доброто.

Тава би добило смисъл, а и обществото ще има бъдеще тогава, когато ние възрастните, инвестираме в душите и сърцата на децата си, но трябва да внимаваме какво.

Нашата обща цел и задача е да направим децата щастливи, да им дарим радост, да им създадем възможности и условия за пълноценното им развитие и реализация.

Всички, които полагат труд за възпитанието и израстването на това младо поколение, помагат на децата да разкрият своите таланти и дарби. Подкрепят ги за постигане на победа в творчеството и спорта.

Нека детството на всички деца да бъде радостно, несмущаващо и безметежно.

Във Франция може официално да е ожените за починал човек, въпреки че законът в този случай не дава правото на унаследяване на починалия.

Повечето от тези бракове се сключват, за да се узаконят децата на бременната булка.

Всяка заявка за сключване на брак с починал човек се одобрява от президента на Франция.

По време на церемонията, булката или младоженеца стои до снимка на починалия и водещият тържеството изрича фразата „докато смъртта ви раздели“ в минало време.

Подобна традиция, която е наречена призрачен брак, съществува в Китай и Судан.