В нашето съзнание думата „робство“ се асоциира с миналото. Смята се, че в съвременното общество робство няма. Но това не е така. Роби има почти във всяка страна, малко количество има и в Азия. Властите предпочитат да мълчат за това, а във вестниците почти нищо не се пише.
Съгласно статистиката, в наши дни робите са много повече, отколкото през цялата история на човешкото развитие.
Понятието „робство“ включва в себе си сексуално и трудово робство, а също и продажба на хора за органи.
Повече от половината съвременни роби са сексуалните. Те се явяват основните разпространители на СПИН. Сексуалното робство засяга не само млади момичета, но и жени помагащи за отвличане и привличане на все по-млади девойки. След това собственикът на „придобитата стока“ учи лично новодошлите как да доставят удоволствие на клиентите. В този „бизнес“ се въртят много пари, винаги са нужни млади, красиви и здрави роби, но отношението спрямо момичетата е отвратително. Всяка година в сексуално робство умират от издевателства, болести и глад почти 35 хиляди жени.
В днешно време много се е разраснала търговията с деца. В такова робство са повече от 300 хиляди деца. Използват ги за безплатна работна сила във промишлеността или в нелегалните производства. В Индия е разпространен бизнеса свързан с производство на фойерверки. Огромно количество деца, от три години нагоре, работят там, завивайки и опаковайки фойерверките. Това производство е вредно. Ръцете на децата се разяждат от праха. Цинкът и фосфорът проникват през раните и попадат в организма, предизвиквайки тежки заболявания на кръвта и белите дробове.
Често деца се купуват за мръсната работа в богатите домове, където са жестоко експлоатирани за парче хляб. Децата придобивт свобода, когато станат пълнолетни.
И разбира се, най-много деца се търсят за сексуално робство. В много страни родителите сами продават децата си. В Тайланд можеш да купиш малко момиченце за цветен телевизор. Колкото е по-малко детето, толкова е по-скъпо. В азиатските страни бордеите са пълни с непълнолетни деца. Освен това „азиатската екзотика“ много се харесва на европейските туристи.
Всичкият този товар и лишения са непосилни за детските организми и неустойчивата им психика, затова не е изненадващо, че сред децата е висок процента на самоубийствата.
Робството носи добър доход не само на занимяващите се с него, но и на полицейски и длъжностни лица, които осигуряват „покрив“ на този бизнес.

Децата винаги знаят какво да отговорят особено, ако са „притиснати до стената“.
Намират се такива малки „шутове“, които за да излязат от неловкото положение, разсмиват околните.
Това е характерно за малка група или клас в училище. Нищо ново под слънцето…..
Учителката влиза недоволна в стаята и мъмри Димитър:
– Как може такова нещо?! Защо домашните ти ги пише все майка ти?
Упрека е насочен към Димитър, но нашият герой се прави на неразбиращ и угоднически казва:
– Ами какво да права,госпожо, като татко е все зает?…

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.