Васил изживя 35 щастливи години брачен живот със съпругата си Галя. Отгледаха две прекрасни деца. Всяко от тях имаше здрав брак и перспективна работа. И всичко това имаха , защото през тези години Галя усърдно се бе молила.

Когато се пенсионираха, Васил и Галя решиха да инвестират. Сега те имаха толкова много пари, колкото не бяха виждали през живота си.

Животът на Васил се измени и му предложиха:

– Заповядай в нашия клуб на милиардера.

Какво повече можеше Васил да иска?

Изведнъж започнаха да го посещават мисли от рода на: „Една жена не ми стига. Нищо, че  сме живели толкова години заедно, трябва да потърся нещо по-младо“.

Васил и Галя придобиха разкошен автомобил. Преместиха се в престижен квартал. Започнаха да ги канят на различни приеми. Около Васил започнаха да се въртят млади красавици.

Той гледаше приятелите си и често въздишаше:

– Погледни ги само, вечно ги съпровождат млади момичета, коя от коя все по-красиви ….

А красавиците така го гледаха, че той се топеше. Те непрекъснато го хвалеха за нещо и той се чувстваше като господар на света. Пилееше пари без да ги брои.

Най- накрая срещна Дора. Тя бе млада, красива и сексуално привлекателна. Беше готова на всичко и Васил не устоя.

Но Дора имаше едно единствено условие:

– Ще ме имаш, ако се ожениш за мен.

Дора го покани на гости и го запозна с майка си, която се оказа връстница на Галя. Тя бе чудесна готвачка.
След обилната вечеря майката обясни:

– Тревожа се за дъщеря си, да не се случи както с мен, аз съм разведена. Ако наистина обичате дъщеря ми, до три месеца ще се разведете с жена си и двамата с Дора можете да се ожените. Ако нямате сериозни намерения към нея, по-добре забравете дъщеря ми.

– Какво говорите, – започна да мънка Васил, – разбира се, че ще направя така. Аз много обичам Дора.

В къщи Васил започна да обвинява жена си за всичко. Двамата често се караха и Васил започна да ненавижда Галя. На семейния съвет той реши да я довърши, разкривайки нейните прегрешения:

– Погледни се колко си напълняла, а и тази твоя фанатична вяра … Твоите молитви са по-скоро заклинания …. А и кой знае какво правиш със свещениците в църквата ….

Галя устоя на атаките му:

– Знам какво те измъчва в последно време. Щом толкова искаш, остани с тази млада красавица …

В този ден Галя си тръгна. Тя не взе нищо със себе си, въпреки, че повечето неща бяха нейни.

За Дора Васил плати голям откуп на алчните ѝ роднини. Докато траеше медения месец, Васил се чувстваше като крал, но …

С Дора, спестяванията му започнаха да се топят бързо. Едва сега той осъзна колко безсърдечна и невежа е тя. Те дори престанаха да се любят, навярно тя си имаше някой.

Васил започна да тъгува:

– Липсва ми Галя. Колко добро бе нейното сърце. Никой не контролира вече менюто ми и сега се появиха ред заболявания при мен.

Дора нищо не правеше, по цял ден си седеше в къщи. Тя роди дете, но Васил го измъчваха съмнения:

– Това дете от мен ли е?

Това бебе не му доставяше удоволствие и радост, както децата и внуците му.

А неговите деца се отделиха от него. Галя сякаш се бе подмладила. Тя изглеждаше напълно щастлива.
Заради Дора, той прекъсна връзките си с децата, но Васил страдаше.

– Вината не е в Дора, – укоряваше се Васил. – Как мога да преживея с някой възход, когато съм в залеза на живота си. Колкото и да се опитвам, аз не съм мъж на върха на своята сексуалност. Бих дал всичко, за да се върнат нещата на мястото си.

Васил завиждаше на двойките, които успяваха да запазят брака си, когато са вече на прага на старостта.

Той поиска да се помири с жена си, но тя не го допускаше до себе си. Връщаше подаръците му и му казваше:

– Аз съм ти простила, но ти сега имаш друго семейство и не би трябвало да се меся в живота ти.

Васил бе отчаян. Седеше на една от пейките в църквата. С ръце бе обхванал главата си и плачеше:

– Господи, помогни ми … направих голяма глупост.

12 годишният Конър Принц живее във Великобритания и страдал от разтройство, което го принуждава да спи в продължение на седмици. В света този синдром е поразил 1000 души.

Проблемът бил забелязан, когато Конър бил на девет години. Тогава той заспал и родителите му не могли да го събудят цяла седмица. Следващия път детето заспало през ноември през 2012 г., а се събудило през януари.

По време на съня си Конър се изправял за няколко минути, за да се облекчи и яде, но през това време той бил объркан и неадекватен. Когато сънят отстъпел, той живеел като обикновено дете, с изключителен апетит.

До сега Конър не бил срещал Рождество, поради дълбокия си сън, но тази година на 25 декември, той се събудил и бодърствал достатъчно дълго, за да поиграе на шах. Родителите му били „на седмото небе“.

Синдромът на Клайн-Левин не се лекува. Родителите се надяват, че болестта ще премине сама. Известни са няколко случая, когато болестта е изчезнала спонтанно след 40 години.

В Китай четиригодишно момче се удавило в басейн, докато майка му се занимавала със смартфона си.

Трагедията станала в град Ксианянг, в централната част на Китай, в провинция Шанси. На видеото от камерите за наблюдение в спа центъра се видяло как момче, се бори за живота си. То три минути безпомощно махало с ръце, преди да потъне.

Неговата майка, по фамилия Сяо, стояла в същия басейн на няколко метра от сина си, обърната с гръб към него. По времето, когато момчето потъвало, майката била увлечена от своя мобилен телефон и нищо не забелязала.

По време на инцидента в басейна се намирала и шестгодишната дъщеря на Сяо, имало и други хора, но никой не обърнал внимание на давещото се момче.

Тялото на детето било намерено под водата, един час след трагедията.

Първоначално децата на Сяо играели в плитката част на детския басейн. Там дълбочината била 30 см. Тогава момчето преминало през края на детския басейн и се оказало на 1,3 метра дълбочина.

Главата му се оказала веднага под водата. Момчето махал ръце и се опитвало да задържи главата си над водата, но всичко завършило трагично.

Майката на момчето се намирала на два метра от него. След като початила по смартфона си, тя започнала да търси сина си, но него го нямало.

Мария бе самотна пенсионерка. Тя бе на 86 години. Роднините ѝ бяха отдавна измрели.
Когато бе на 20 години тя се запозна с Момчил. Те се влюбиха един в друг и скоро се ожениха.

Отдаде им се случай да заминат за Австралия, така емигрираха далече от родината си. Там трябваше да привикват към нова култура, но постепенно нещата се подредиха.

Половин година след като бяха се вече преселени, Мария се сблъска с тежко изпитание. Тя получи съобщение: „Майка ти е тежко болна и се нуждае от постоянни грижи. Ела си!“.

И Мария се върна в страната си, за да се грижи за майка си. Те бе единствено дете, а баща ѝ отдавна бе умрял.

Грижата за парализираната майка легнали на плещите на Мария. Тя не можеше да я изостави. През това време работите на Момчил вървяха много добре в Австралия. Той не искаше да изостави бизнеса си, за това остана там.

Първоначално Мария и Момчил често си пишеха, но постепенно охладняха един към друг. Та тях ги деляха хиляди километри, а всеки от тях си имаше свой собствен живот. След няколко години, те престанаха да си пишат.

Мария разбра, че Момчил си е намерил друга жена. Сега за нея обратния път към Австралия бе затворен.

След смъртта на майка си, тя остана да живее в бащиния си дом.

Повече от 15 години Мария нищо не знаеше и не бе чула за Момчил. От съседите бе чула да се шушука:

– Момчил е станал милионер.

Но Мария не вярваше.

– За какво да обсъждам с някого своя бивш съпруг? – казваше си Мария.

Много скоро след това се чу, че Момчил е умрял. Тя нямаше намерение да търси някакво наследство от него, защото бяха разделени, но той ѝ бе завещал всичките си милиони.

– На мен не са ми нужни пари. Достатъчно ми е да имам хляб, вода и дърва за зимата, – твърдеше Мария.

Така тя раздели полученото богатство със съседи и познати.

– Парите няма да ме направят щастлива, – казваше често Мария. – Даже не знам за какво да го похарча, но съм щастлива, че Момчил не ме е забравил.

С тези прости думи Мария изказа една голяма истина. Не парите, а взаимоотношенията правят хората щастливи.

Повечето от нас прекарват целия си живот като се опитват да бъдат приети. Това очакваме от нашите родители, колеги, партньори в живота, хората, които уважаваме и дори такива, които ни завиждат.

В желанието си да бъдем приети, правим всякакви неща. Това може да повлияе на вида на дрехите, които носим, модела на колата, която карам, архитектурата на къща, която си купуваме, дори това може да повлияе на кариерата, която си избираме.

Ще се съгласите ли, че хората правят най-лудите неща, за да бъдат приети? Като дете, което иска толкова силно да бъде с връстниците, приятели или познати си, е готово да каже: „Смея да направи това“ и прави нещо глупаво. То го прави, защото голямо е желанието му е да бъде прието и тогава то отхвърля мерките за лична безопасност в живота си.

Да бъдеш избран, влияе на нашето самочувствие. В Библията се казва : „вие сте избран народ“. Това би трябвало да повиши самочувствието ни! Христос ви прие не, защото сте се представили добре, нито защото сте спечелили, или получавате нещо, което заслужавате.

Бог просто казва: „Аз избрах вас.“

Може да сте приели Исус в живота си, но Христос приел ли ви е? Не е нужно да го спечелите; не е нужно да се доказвате пред Него.

Има 6 милиарда души в света. Ако двама души не ви харесват, какво значение има това? Като част от Божието семейство, вие сте били приети от Бога!