Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….

Дете, което по заключение на медицинския персонал в болница на китайската провинция Анхуей е починало, внезапно оживя точно преди кремацията.
У детето е забелязан вроден порок на дихателната система. От самото си раждане, то се е намирало в критично състояние. Родителите на тежко болното дете по препоръка на лекарите се съгласили да се прекрати курса на лечението му. „Смъртта“ била фиксирана, родителите получили документ и започнали да се готвят за погребението.
Церемонията по погребението внезапно била прекъсната. Едномесечното бебе заплакало в залата за прощаване с него непосредствено по време на траурната церемония.
Детето спешно било транспортирано обратно в клиниката и сега лекарите отново се опитват да спасят живота му.
Двамата от болничния персонал, които са били на смяна в деня на „смъртта“ на детето, носи отговорност за инцидента и вече са уволнени.
Случаи, когато“мъртви“ оживяват не е толкова рядко явление. Например, в Полша 56-годишния местен жител на Петерков бил толкова пиян , че го взели за труп. Интересното е, че лекарите пристигнали на мястото не открили никакви признаци на живот у мъжа и решили да го изпратят в моргата. Сега поляка има намерение да съди лекарите, тъй като е преживял голям шок, когато се събудил в моргата. След инцидента бил преследван от кошмари.
37-годишният автомонтьор от Уест Карълтън изненадал лекарите, като оживял 45 минути след спиране на сърдечната дейност. След още пет дни механикът напълно се възстановил и е бил изписан от болницата. Странното е, че след случилото се при изследване на мъжа не са отрити никакви признаци на сърдечно-съдови заболявания.

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Новият проект на стикери с електроника е естествено допълнение към печат на платка върху хартия, които се използват редовно от мастилено-струен принтер.
Въпреки, че двата проекта не са свързани, но те се допълват перфектно. В края на краищата е трябвало стикерите да се поставят върху всяка проводима повърхност, най-малко на проводяща тъкан, боя или нишка. Много е удобно да се бодне медна нишка на единия край, на която е прикрепена стикер-батерия, а на другата стикер-светодиод.
Идеята е, че за съединяването на елементи не се изисква спойка и поялник, така че събирането на схема с електронни компоненти може да направи дори дете на 2-3 години, което още не може да говори.
Най-простият комплект включва 12 бели светодиоди – стикери по 6 червени, жълти и сини светодиоди, 1 ролка от медна тел, две батерии и малко канцеларски принадлежности за залепване на частите.
За по-усъвършенствана електроника можете да си купите звукови, светлинни и други сензори, всички върху стикери.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.