В предградията на един град живееше Владимир. Той бе художник. Обичаше да гледа как слънцето се скриваше зад хоризонта.

Владимир или Влади, както го наричаха, мечтаеше да изобрази света, който му изглеждаше прекрасен и разнообразен, върху платно с четката си.

Съдбата се оказа благосклонна към него. Той стана известен художник не само в своята страна, но и в много други. Картините му се продаваха на баснословни цени.

Веднъж Таня, красиво момиче, срещна Влади. Шеговитият ѝ поглед и руменината ѝ го плениха и художникът реши в сърцето си: „За нищо на света няма да я пусна, докато не предам образа ѝ на платното“.

И Влади започна да рисува портрета ѝ вдъхновено, забравяйки всичко около себе си. Нарисуваното момиче разкриваше всеки детайл дори и най-малкия намек за красотата на Таня.

Девойката погледна платното и каза:

– Доста добра четка! Много сполучлив портрет!

Влади се разсмя на наивността на момичето:

– Каква връзка има тук четката? Това е дело на моя талант. Дори с въглен мога да изобразя целия свят, а нощта мога да направя светла и прозрачна.

Таня се усмихна и без да се смущава ни най-малко каза:

– Струва ми се, че вие сте като четка в Божията ръка. И за да разберем красотата, премъдрият Творец, чрез вашите платна, ни открива Своя свят.

Лицето на Влади помръкна, усмивката му се стопи мигновено. Огорчен художникът каза малко раздразнено:

– Не творец, аз го нарисувах! Чуваш ли ме добре, аз го направих! Грешиш, като си мислиш, че аз съм четка в нечии ръце.

Влади отново размеси боите си и сложи ново платно на статива. С уверена ръка започна да нанася с четката нови щрихи.

Един час по-късно нямаше по-нещастен човек от Владимир. Работата му върху платното изглеждаше като нацапана от бездарен художник.

Той смени платното, отново смеси боите, но всичко бе напразно.

Влади счупи четките си, започна да се търкаля по пода и безпомощно да вие. Той се чувстваше нещастен и безполезен. Нямаше и следа от майсторската ръка на художника, който бе известен в цял свят.

Владимир заживя в един мизерен килер.  Гледайки към поредния залез, той обичаше да казва:

– Всичко е нетрайно на тази земя и хората не са по-големи от четка в Божията ръка.

Какъв тъжен детайл. Инфантилен мъж, който е несигурен в себе си и за секс не става.

Вера скоро започна връзка. Първоначално всичко бе наред: цветя, подаръци, романтични вечери. Но след като ухажорът научи, че Вера е директор на голяма компания, изчезна и спря да отговаря на телефоните ѝ обаждания.

Когато Вера, все пак успя да се свърже с него, го попита:

– Какво се е случило?

Той измърмори:

– Разбираш ли, аз не мога с теб. Само като си помисля, че сега ще бъда ….с търговски директор, при мен всичко спада.

Да се смееш ли или да плачеш.

Картините направени от талантливия художник в стил хиперреализъм ни карат „да не вярваме на очите си“. Така фотографически ясно са прерисувани и най-малките детайли и отенъци.

Робин Елей е роден в Лондон през 1978 година. Когато той е на около три години семейството му се преселва в Австралия, а през 1997 г. се премества в Съединените щати, в Калифорния.

Учи в колеж във Вестмонт, където получава степен „бакалавър“ на изобразителното изкуство.

През 2002 г. се връща в Австралия, където живее със съпругата си Рейчъл.

За своите работи Робин Елей  е награден в Австралия с престижната Националната портретна премия Doug Moran.

През следващата година Министерството на енергетиката в САЩ започва строителството на удивителен инструмент, който се казва  Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI).

С негова помощ учените планират да създадат триизмерна карта на Вселената, на която ще бъдат нанесени милиони галактики.

Проектът носи кодовото име Critical Decision 3 и над него са работили стотици учени в продължение на няколко години.

Първите детайли на бъдещият инструмент вече се произвеждат. През 2019 г. DESI ще започне да улавя светлината от далечните светове.

На снимката виждате фрагмент от бъдещия инструмент. Не ви ли прилича на парче пица?

Това е едно от „венчелишчетата“ на DESI. Те ще бъдат общо 10 на брой. Тези листенца ще съдържат в себе си 5 хиляди цилиндрични робота, който заедно ще представляват гигантска високочувствителна камера, способна да улавя и най-слабата светлина от далечните галактики.

На изследователите им предстои да построят 10 спектрографи за измерване дължината на вълната на светлината падащата върху камерата.

Оказало се, авторът на платното бил немският художник Хенри Бухолц, който прибягнал до „измама“.

На голямо платно той поставил бюстовото изображение на Екатерина I от четката на друг художник и я дорисувал.

Реставрацията дала възможност на историците на изкуството да забележат интересни детайли на платното.

След отъняването на слоя лак и изтриване на горния слой станало ясно, че императрицата е облечена в рокля не от злато, а от сребърен брокат, в прическата се открили бижута с перли. Освен това можело да се види пейзаж на заден план, военен лагер с шатри и крепост със спуснати флагове.

Това не е първия случай, в работите на Бухолц. В Царско село се съхранява портретът на Елизабет, нарисуван от художника през 1768 г. В тази работа бил зашит интимен портрет на френския художник Луи Каравака.