Бъдете търпеливи с Бога и със себе си. Едно от разочарования в живота е, че Божията график не е същия като нашия. Ние често бързаме, но Бог не постъпва по този начин. Може дори да се чувстват безнадеждни от привидно бавния напредък в живота си.

Не забравяйте, че Бог никога не бърза, но той е винаги навреме. Използва целия ви живот, за да ви подготви за ролята ви във вечността, но се успокойте.

Библията е изпълнена с примери за това как Бог използва един дълъг процес, за да се развие характер у човека, особено в лидерите. Той взе 80 години, за да се подготви Моисей, от тях 40 бяха в пустинята. Това бяха 14,600 дни, през които Моисей да чакаше и се чудеше: „Време ли е?“ Но Бог продължаваше да казва: „Още не“.

Противно на популярните заглавия на книги, там няма „лесни стъпки“ или „Тайни на незабавна святост“. Когато Бог иска да направи гигантски дъб, той си взима сто години, но когато иска да направи една гъба, той го прави през нощта.

Силните души се отглеждат чрез борби и бури, в сезони на страдание. Бъдете търпеливи по време на процеса.

Не се обезкуражавайте. Когато Авакум изпадна в депресия, защото мислеше, че Бог действа не достатъчно бързо, Бог Му каза: “ Не бързате към изпълнението и няма да се излъжете Ако и да се бави, чакайте Го, Той непременно ще дойде, няма да закъснее“.

Не забравяйте колко далеч сте стигнали и колко по-нататък може да отидете. Вие не сте там, където искате да бъде, не и където да бъдете използвани.

„Моля, бъдете търпеливи. Бог все още не е приключил с вас“. Бог не е свършил с вас, така че продължавайте да се движите напред. Дори охлювът достига желаното място с постоянство!

Това е една от новомодните псевдоболести. Лекарите твърдят, че тя се получава вследствие на промяната в ритъма на живота или работохолизъм.

Тя се проявява под формата на смущения в съня, главоболие, нервност или разсеяност, чувство на депресия….

Някои учени са убедени, че това е заболяване и трябва да се лекува.

Все пак, численото превъзходство е на страната на лекари, които твърдят, че това заболяване у човека не съществува.

До днес не е изяснена причината на патогенезата на това лъжливо заболяване. Неговите симптоми могат да бъдат приписани на някакви психични разстройства, включително депресия.

Доктор Харолд Кьониг е психиатър. Той е ръководител на „Център за изследвания на влиянието на религията и духовността върху здравето“ при университета Дюка.

За положителното влияние на духовността върху физическото и психическото състояние на човека, говорят някои глави на неговата книга „Лечебната сила на вярата“:

„Вярващите имат здраво семейство“;

„Вярващите много добре се справят със стреса“;

„Вярата намалява риска от депресия и помага тя бързо да се преодолява“;

„Вярващите живеят по-дълго и са по-здрави“;

„Вярващите харчат по-малко средства за лечение“.

Кьониг признава, че вярата влияе на здравето на човек. Много предимства идват от начина на живот. Вярващите не пушат, почти не пият и не стъпват в случайни полови връзки. Освен това, когато са в трудност, те намират подкрепа в църковната общност.

Когато източник на нашата радост е Исус Христос, това не може да се опише с думи. В такъв момент ние се радваме с „неизразима и преславна радост“.

Истинският отговор на унинието, депресията и разприте в този свят е Христос. Той може да ни избави от обезсърчението, отчаянието и подтиснатостта, дарявайки ни със спокойствие и надежда.

Вярата в Христос ни довежда до хармония с Бога, изпитваме радост , мир и имаме добро настроение.

Защо става така?

Защото ние знаем, че Той ни обича и нищо не „може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.

Ако напълно Му се доверим, в сърцето ни няма да има тъга.

Радвайте се всякога в Господа!

Соня бе прекалено ангажирана жена в църквата и с дейности в общността. Тя е отговорна и способна, за това я избират в много комитети. Всеки път, когато я избираха за нова работа беше доволна.

Страхуваше се да откаже на някоя молба. За нея това би означавало нечие неодобрение. Тъй като се страхуваше да не разочарова хората, все повече се отказваше от собствените си интереси и желания, за да угажда на другите.

Веднъж Михаела я хвана на тясно и започна:

– Какво правиш? Така не може дълго да продължаваш, дори и да черпиш сили от Господа.

– Виж, ако отговарям на очакванията на хората, се чувствам добре, – опита се да я успокои Соня.

– В крайна сметка, правиш неща, които не са в твой интерес и вярвам, че за някои от тях дори не изпитваш голямо желание да ги вършиш, – атакува я отново Михаела.

– Когато дарявам на хората радост, се чувствам сигурна и спокойна, – каза Соня.

– Значи, за да спечелиш любовта им, правиш това, което искат от теб, – настояваше на своето Михаела. – Ставаш им роб. От къде знаеш, дали хората те приемат заради самата теб или поради това, което правиш?

– Така отбягвам голяма доза вина и объркване, – защити се Соня.

– Но така даваш на другите власт над себе си, – каза укорително Михаела. – Те те принуждават чрез заплаха за неодобрение.

– Аз не се притеснявам от това, че ще ме омаловажат, важното е да са доволни, – каза твърдо Соня.

– Имам чувството, че не знаеш какво точно искаш, – заяде се Михаела. – Като че ли не си свикнала да определяш своите приоритети и да вземеш независими решения.

– За да избегна конфликтите, не е нужно да се себе утвърждавам и да защитавам интересите си, – примирено каза Соня.

– И какво излиза, – намръщи се Михаела, – ако хората не одобрят някое твое действие, ти изпадаш в депресия. Кой контролира твоето настроение, ти или другите хора?

– Възприемам хората като нараними и слаби, и за това не бих искала да ги разочаровам.

– Трябва да се мотивираш, да правиш нещата по различен начин, за да обогатиш спектъра си от преживявания, – посъветва я Михаела.

Соня търпеше критиката ѝ. Тя ѝ бе приятелка и винаги ѝ казваше нещата направо, за това много я уважаваше и не се обиждаше от съветите и изобличенията ѝ.

Михаела си тръгна, а Соня дълго седя и мисли върху разговора.

– Права е, както винаги, – засмя се Соня. – Трябва да променя нещата. Наистина всичко това ме изтощава, дори не знам в даден момент коя съм.