Анелия работеше в болницата. Един от главните лекари е служител в храма към болницата. Може би за това в много кабинети висяха икони. Разбира се такава имаше и в стаята на Анелия, но тя реши нищо да не променя.

Един ден Анелия влезе в кабинета си и иконата ѝ падна. Тя беше окачена навътре в шкафа. Никакъв вятър не я бе духнал, никой не я бе докоснал, просто тя сама излетя и падна на пода.

Анелия не бе суеверна. Всякакви черни котки, „не преминавай пътя на покойник“ и всякаква друга ерес на нея не ѝ действаше.

Но имаше нещо, заради което тя приемаше нещата особено остро и болезнено. Скоро пристигаше в града много близък за нея човек.

И Анелия реши да се допита до свещеника на храма към болницата. Тя много се вълнуваше, когато му обясняваше:

– Изненадващо иконата в кабинета ми падна ….не знам какво да мисля…. означава ли това нещо?

А той напълно сериозно ѝ отговори:

– Това означава, че пироните зле са забити.

И си тръгна.

На Анелия и олекна.

Нищо лошо не ѝ се случи този ден и на следващия също ….

Една млада двойка донесе на своя духовен баща хиляда лева. По това време тези пари бяха много.

Но духовният им баща не искаше да вземе тези пари, защото нямаше нужда от тях, за това им каза:

– На мен не ми трябват тези пари. Благославям ги. А сега ги дайте на първия, който срещнете по пътя към гарата.

И двойката си тръгна. По пътя срещнаха овъргалян в калта пиян мъж.

Младата жена се изплаши и каза объркано на съпруга си:

– Какво ще правим сега? Та той е пиян. Как да дадем на такъв човек толкова много пари?

– Ще постъпим така, както ни каза нашия духовен баща, – невъзмутимо отговори мъжът.

Когато дадоха парите на този пиян човек, той изведнъж изтрезня и каза:

– Вие сте най- прекрасните хора, които срещам в днешния ден. Как няма да ви благодаря……вие ме спасихте от смърт.

Двойката го изгледа недоумяващо. Тогава пияницата им разказа следното:

– Аз работех в областта на търговията. При мен се появи недостиг точно от 1000 лева. Нямах пари в къщи, за да добавя от тях към останалите и да покрия дефицита. Очакваше ме затвор.

Двамата млади го гледаха съчувствено.

– Изпаднах в отчаяние и реших да сложа край на живота си, – каза окаляният мъж. – За да имам кураж да направя това, си пийнах малко.

Така отказаните пари от един свещеник, послужиха за спасението на живота на този търговец.

В основата на покаянието лежи жаждата за очистване, стремеж да се запази неопетнена съвест пред Бога.

Както постоянно се отстранява нагара от свещниците, за да горят равномерно и без сажди, така и Христовите ученици са призвани да водят непрестанна борба с мислите и желанията, които спъват молитвите им.

Важното е да се разбере, че благоприятния ефект, от признаването и отказването на греха, е стремеж към Бога, бдително внимание към душата, ходене пред лицето на Бога през целия ден.

Господ прощава след искрено покаяние и просветлява душата. Вразумява я и я наставлява със Своята благодат. Разрешава много затруднения и вътрешни смущения.

Това се извършва чрез непосредственото въздействие на Святия Дух. Всеки християнин го е изпитал, ако е незлоблив в отношенията си с хората.

Веднъж Светла завари дъщеря си да играе в тоалетната. Тя веднага я снима и каза:

– Нека те види и баща ти, къде прекарваш времето си през деня.

– Но мамо, ти не знаеш какво правя, – възмути се малкото момиченце.

Оказа се, че четиригодишното дете, не стои в тоалетната просто така.

– В детската градина ни учиха как да оцеляваме при нападение от терористи.

След трагедията в Орландо обществото е силно обезпокоено от тероризма. Много организации провеждат курсове за своите сътрудници, на които разказват, как да се държиш в екстремни ситуации. На това обучават и малките деца в детската градина.

Светла не вярваше на ушите си:

– И какво ви казаха в детската градина?

– Ако при въоръжено нападение съм в тоалетната, трябва да се изправя на тоалетната чиния, за да не види престъпника краката ми под вратата.

„Поради днешната агресия, дъщеря ми трябва да живее в постоянен страх, – помисли си Светла.- Едно четиригодишно дете вече знае, че трябва да се скрие в тоалетната. Горките ни деца, как ограбват безгрижното им детство!“

В тежко време живеят децата ни!

Днес денят бе горещ. Силвия отведе децата си в близката сладкарница, за да ги почерпи по един сладолед.

След като избраха вида на сладоледа, трябваше да чакат пет минути на опашка.

Най-накрая едно 17 годишно момиче ги обслужи. Тя попита децата:
– Какъв сладолед желаете?

А след това на всяко дете даде сладоледа в ръката му, но нито едно от тях не я погледна, нито ѝ благодари.

Странно, някои неща се приемат за даденост.

Силвия преброи до десет, но децата излязоха със сладоледите навън, сякаш нищо не се бе случило.

Силвия ги настигна на улицата, взе сладоледите им и ги хвърли в кошчето за боклук.

Децата се развикаха:

– Мамо, какво направи?!

– Сладоледите бяха толкова хубави и вкусни.

– Защо ги хвърли в кошчето за боклук?

Тихо и спокойно Силвия им обясни:

– В един прекрасен ден, ако ви провърви, можете да работите като това младо момиче. Надявам се ако стане някой от вас сервитьор, хората да ви забелязват, да ви гледат в очите и да ви благодарят. В това се заключава елементарното човешко отношение към тези, които те обслужват.

Това се казва майка. Не веднъж съм била свидетел на грубо и арогантно отношение, особено към сервитьорите.

Навярно това е било шок за децата, но те за дълго ще запомнят този урок.