Архив за етикет: ден

Силата ми е съвършена в слабост

Когато Гошо бе малък гледаше по-възрастните и си казваше:

– Те са мъдри и няма да се провалят, защото знаят винаги какво да правят. Един ден, когато порасна и аз ще знам как да постъпвам.

Дойде и този ден, но Георги осъзна:

– Много неща съм научил и въпреки това, все още не знам какво да правя в някои ситуации.

Независимо дали става въпрос за болест в семейството, проблеми в работата или конфликт с колеги, в такива моменти се изтръгват всички заблуди за личен контрол и сила.

На Георги му оставаше само една възможност.

Той затвори очи и прошепна:

– Господи, помогни ми. Не знам какво да правя.

Така Георги научи, че личната слабост и безпомощност не означават поражение, но когато се предадат на Бог с доверие, те стават инструменти за Господа да работи в и чрез тези обстоятелства.

Това, че сме пораснали, не означава, че знаем всичко.

Разбира се, ние ставаме по-мъдри с възрастта, но нашите слабости разкриват колко сме безсилни.

Нашата истинска сила е в Христос.

„Да пораснеш“ означава да се довериш и да се подчиниш на силата, която идва, когато осъзнаеш, че се нуждаеш от Божията помощ.

Повече от приятели

Те бяха големи приятели. Тяхната дружба бе от много години. Милен и Стефан ходеха почти навсякъде заедно.

Веднъж една служителка от кметството зададе няколко лични въпроса на Младен.

По-късно тя откри, че двамата приятели са осиновени.

Един ден служителката се обади на Младен по телефона:

– Вие имате брат и той е Стефан.

Оказа се, че двамата са повече от приятели, те бяха братя.

Бог ви предлага семейство от приятели – Неговата църква.

Неговият непроменим план винаги е бил да ни приеме в собственото си семейство, като ни доведе при себе си чрез Исус Христос. И това му достави голямо удоволствие.

Когато прехвърлите доверието си в Христос, той не само ви прощава, но ви поставя в своето вечно семейство от приятели.

Целта на служенето

Семейство Тодорови имаха празник и решиха да го отпразнуват със сина си в едно малко заведение.

Този ден там нямаше достатъчен персонал. Бяха само управителят, готвача и едно момиче, което обслужваше клиентите.

Когато приключиха със храната, Митко се обърна към жена си и сина си:

– Имате ли нещо важно да правите през следващите няколко часа?

– Не, – в един глас, без да се замислят, отговориха двамата.

След което Митко се обърна към управителя:

– Можем ли малко да помогнем с разчистването?

Управителят ги изгледа изненадано, но се съгласи.

Силвия и Атанас се заеха да мият чиниите в задната част на заведението, а Марин започна да разчиства разхвърляните маси.

– Вие ни изненадахте, – каза изумен управителят.

Атанас обясни:

– Това, което се случи днес, всъщност не е толкова необичайно. Родителите ми винаги са давали примера на Исус, който не е дошъл да Му служат, а да служи на другите.

Всеки начин на служене, който срещаме, може да изглежда различно, но едно нещо е общо между тях, има голяма радост в извършването на това.

Целта на служенето не е да превъзнасяме тези, които са го извършили, а да служим с любов на другите, като същевременно насочваме цялата хвала към нашия смирен, саможертвен Бог.

Изборът

Николай се похвали:

– Прочетох, че „Средностатистическият човек ще вземе 773 618 решения през живота си, а ще съжаляваме за 143 262 от тях“.

– Странно как ги измислят тези числа? – почеса се по главата Пламен.

– Но си съгласен, че всеки от нас е изправен пред безброй решения през живота си, – щракна с пръсти Николай.

– Голямо количество от тях може да ни действа парализиращо, – съгласи се Пламен. – Особено когато вземем предвид, че всички наши избори имат последствия.

– Всеки нов ден, пред нас се откриват възможности, които са съпроводени с множество решения, – въздъхна дълбоко Николай.

– Но хубавото е, – усмихна се Пламен, – че ако отделяме време да се помолим на Бог, това ще повлияе положително на изборите, които правим. Както казва нашия пастир в църквата: „Чрез силата на Духа можем да изберем да Го следваме всеки ден“.

Чакането носи благословение

Бе студен ден. Марин чакаше на опашка в магазина.

– Мразя да чакам, – каза си той.

Въздъхна дълбоко и през главата му минаха всички нежелани чакания:

– Отвратително е да бъдеш на опашка пред лекарския кабинет.

– Непоносимо е, да чакаш до телефона, обещано обаждане.

– Нетърпение спрямо инвестиции, направо те подлудява.

– А колко бавно растат семената.

– Ами отговорите на молитвите …

– И за всичко това трябва да се чака, – махна с ръка и продължи да мърмори недоволен. – Чакането е толкова трудно, особено когато трябва да чакам Господа.

По този повод баща му каза един ден:

– Понякога ни се струва, че Бог действа много бавно, но това може да е тест за твоята вяра.

Ако сме нетърпеливи и вземем нещата в свои ръце, ще имаме проблеми, а дочакаме ли Бога, ще бъдем благословени.