Най-после заваля сняг и то какъв. На места бе толкова изобилен, че хората останаха без ток и вода, даже телефоните им изгубиха обхват.
Няколко дена по-късно малко се постопли и само малко сняг тук там напомняше, че е имало прекалено много обърквания и затруднения.
Малкия Дамян бе седнал до дядо си и задаваше своите не свършващи въпроси?
– Как така от морави пък стават бели като сняг?
Дядо Димо погали внука си и се засмя, а после хитро го погледна и започна да му обяснява:
– През седемнадесети век Исак Нютон е използвал призма, за да проучи как светлината се разлага на различни цветове. Той открил, че когато светлината преминава през даден обект, тя разкрива специфичния му цвят.
– Аааа! – зяпна учудено малчуганът. – Ама наистина ли?
– Докато един леден кристал изглежда полупрозрачен, снегът е съставен от много ледени кристали, събрани заедно, – продължи обясненията си старецът. – Когато светлината преминава през всички кристали, снегът изглежда бял.
– Това е много интересно, но аз те питах за друго, – начумери се Дамян.
– Нали точно това исках да ти обясня, – каза недоволно старецът, – ти все бързаш. Искаш всичко на минутата да разбереш.
Дамян се почувства виновен пред дядо си и тихо каза:
– Сбърках, дядо. Моля те обясни ми ….
Вече поуспокоен дядо Димо поднови разясненията си:
– Нашите грехове са „алени“ или „червеи като пурпур“, но Бог ни е обещал, че „ще бъдат бели като сняг“….
– И как става това? – попита нетърпеливо Дамян, като прекъсна отново обяснението на дядо си.
Този път старецът не обърна внимание на думите на внука си, а продължи:
– Благодарение на Исус ние имаме достъп до Бога, от Който можем да искаме прошка. Исус нарече себе си „светлината на света“ и каза, че който Го следва, „никога няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“. Когато изповядваме греховете си, Бог ни прощава и ние сме видени през светлината на Христовата жертва на кръста. Това означава, че Бог ни вижда така, както Той вижда Исус – непорочен.
– Значи, – Дамян се напрегна и след няколко минути размисъл, коментира това, което бе разбрал, – ако искам прошка от Бог за греховете си и Той ми прости, аз ставам „бял като сняг“.
– Да, – съгласи се дядо Димо като се усмихна, – ставаш чист като снега, който ни изглежда бял и незамърсен.
