Определете какъв ден от седмицата е ако:
Утре няма да бъде петък.
Завчера не е бил почивен ден.
И днес не е почивен ден.
Но преди пет дни е бил работен ден.
Време е да понапънете малко мозъка си. Можете да чертаете схеми и да отхвърляте невъзможните варианти.
Възможно е да измислите и друг подход за решаване на задачата. Желая ви успех.
Успяхте ли? Ако ли не или нямате търпение, погледнете отговора.
Отговор: адярс е сенд

Живееше един богобоязлив старец, Един ден при него дойде един от неговите познати и каза:

– При тебе вече никой не е останал. Къщата ти се срутва. Ти си измъчен от болести. Тогава за какво толкова си благодарен на твоя Бог?

На което старецът отговорил:

– Аз съм Му благодарен за това, че ми е дал благодарно сърце.

Пират слязъл от своя кораб. Той имал дървен крак, кука за ръка и превръзка на лявото око. Той седнал на пейката започнал да хвърля фъстъци на чайките.
Двама млади срамежливо седяли наблизо и попитали пирата:
– Какво се е случило с вас, та имате дървен крак?
Пиратът отговорил:
– В един прекрасен ден стоях на палубата. Една вълна ме хвърли зад борда. Тогава една гладна акула ме нападна и ми откъсна крака.
Момчето попитало:
– А как загубихте вашата ръка?
– Преди много години аз воювах във военно морския флот и един от напададелите ми отсече ръката. Лекарят не можа да намери ръката ми, за това ми даде тази кука.
Момичето попитало:
– А как загубихте окото си?
– Стоях и гледах в гнездото на една врана. Видях, че над мен лети една дръзка чайка и тя си свърши работата направо в окото ми.
Двамата млади объркани попитали:
– Но как това доведе до загубата на окото ви?
Пиратът обяснил:
– Това беше първият ми ден с кука вместо ръка.

Мнохо хора смятат, че хотелът е скучно място, с минимално количество удобства и евтини мебели, но това не е така.
В света, особено в европейската част, има много необичайни и екзотични хотели, разположени на невероятни места.
Единственият хотел, който няма постоянен адрес се намира в Монголия. Той е разположен в юрта, която се премества от място на място всяка седмица.
При добро желание, лесно можете да го намерите. Той на се отделя от Улан Батор на повече от 50 километра.
Хотелът предлага на гостите юрта за 4 човека, кумис за закуска и безплатна конна езда. Такова екзотично настаняване възлиза на 3 евро за ден.

Стигнаха до клетката и групата миньори се качиха заедно нагоре. Докато пътуваха, Данчо забеляза, че старият Нико го гледа  присмехулно. Макар и доста възрастен Нико обичаше да се заяжда с новите в мината, а Данчо за първи път днес бе слязъл в забоите.

Малко преди да се изкачат Нико не се стърпя и попита:

– Данчо, как мина първият работен ден?

– Добре, – каза спокойно Данчо.

Изражението на Нико бе злорадо и продължи:

– Нямаше ли някакви проблеми?

Данчо сви очи. „Навярно някой от тях ми е погодил номера с лампата, – помисли си младият миньор, – а сега проверяват дали съм се уплашил“.

– Лампата ми угасна, – каза Данчо – и трябваше почти цялата смяна да работя на тъмно.

Данчо едва овладя гласа си. Беше го страх, но той не би признал никога това.

Марин повиши тон:

– Почти цяла смяна?

– Да, – потвърди Данчо.

Стоян се обърна към Атанас:

– Нали се бяхме разбрали само за един час?

„Ясно всички знаеха за случилото се, – разсъждаваше Данчо. – Изглежда такива номера правеха на новаците, но Атанас, който смени лампата ми, май е прекалил“.

Нико се хилеше срещу Данчо предизвикателно:

– Не те ли беше страх? Сам в тъмното? Ха-ха-ха, – звучеше противно гръмкия му смях.

Данчо не знаеше какво да отговори. Всички го гледаха и чакаха, какво ще каже. Повечето не се усмихваха, изглеждаха гузни и засрамени заради Атанас.

Данчо реши да бъде прям:

– Страх ме беше, но не бях сам.

– Как така? – скочи Нико.

– Исус беше с мен, – спокойно каза Данчо.

Нико се засмя, но никой от останалите не се присъедини към него.

Там долу в тъмнината, Данчо опипваше и гребеше, но същевременно пееше. Покланяше на Бога и на сърцето му бе станало по-леко….. Данчо разбра, че има един, Който не бе го изоставил.