Вън бе много горещо. Веселин и Пламен бяха отворили широко прозореца и всеки се опитваше да не пречи на другия, а да се занимава със своите си работи.
Веселин четеше някакъв роман, а Пламен бе забол глава в Библията.
Изведнъж тишината в стаята бе нарушена. Пламен скокна възбудено и извика на брат си:
– Виж какво пише тук, – пръстът на по-малкия следваше текста от Библията, който той прочете, – „усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме“.
– Какво те притеснява в този стих? – повдигна рамене Пламен.
– „Усърдно да се стараеш да живееш тихо“, това ми звучи доста противоречиво, – Веселин недоверчиво
още веднъж погледна текста.
– „Усърдно“, – започна да обяснява Пламен, – на гръцки е „амбиция“ и означава да имаш високи стремежи, за които трябва да положиш и съответни усилия.
– И това ли е смисъла, да се стремя да живея тихо и незабележимо? – с учудване попита Веселин.
– Не, – засмя се Пламен, – бързаш и изваждаш всичко от контекста. – „Тихо“ означава всъщност „да не се намесваш в делата на другите хора“.
– И какво излиза тогава? – Веселин явно не бе разбрал нищо.
– Един вид, – почеса се по главата Пламен, а след това смело продължи напред с обясненията си, – вместо да си пъхате носа в делата на други хора, трябва да се стремите да постигнете най-високата си цел, най-високия си стремеж, да обърнете внимание на собствените си работи, да се занимавате със своя живота си и да спрете да се намесвате в живота на другите.
– Аха, – Веселин доволно поклати глава, сега нещата му се изясниха напълно.
