Posts Tagged ‘двор’

Кога умът престава да работи

неделя, септември 25th, 2022

Стана малко по-топло. Сякаш това бе подарък за отсъстващите дърва за отопление.

Стоян и Васил се грееха на слънце в двора.

– Четенето на новини през цялото време може да накара умът да престане да работи, – заяви Стоян.

– След като приемем храна, стомахът и червата се включват в работата. Те трябва да усвояват входящите продукти. Обработката на храната се извършва на заден план, можем да спим и работата на храносмилателните органи ще продължи. За нас това не е особено забележим процес, – започна малко от далече Васил. – Виж, информацията и новините са храна за ума. И те също трябва да бъдат „смлени“, обработени, анализирани. Независимо дали ни харесва или не, тази работа ще се извършва на подсъзнателно ниво.

– Струва ми се, че единствената разлика при тези храносмилания е, – отбеляза Стоян, – че продуктите от смляната информация проникват в нашето съзнание. Те се явяват като натрапчиви мисли, дискусии и вътрешни токшоута.

– Да, но този процес е автоматичен! – бързо реагира Васил. – Не можем да се насилим да не обработваме постъпващата информация. Това става на автопилот, а в съзнанието ни се пълни с „токсини“.

– И според теб какво трябва да се направи? – попита Стоян.

– Спри да следиш новините и умът ти ще се избистри, – посъветва го Васил. – Ако на входа няма токсична информация, тогава умът няма да има нужда да я обработва. Натрапчивите мисли ще изчезнат и емоциите ще се стабилизират.

– Аз си мислех, че въпросът опира само до това, че човек стои неподвижно по-дълго време, но виж за ограничаване източниците на информация не съм се замислял, – сподели Стоян.

– Спри да се самоуморяваш с новини. Прекъсни връзката си с тях, – започна настъпателно Васил. – Информацията причинява отравяне. Получава се интоксикация, така че ако вече си претоварен с информация, адсорбирай я със активен въглен на физическо ниво.

– Може и да пробвам, – съгласи се Стоян. – Ще опитам да изкарам две седмици без новини, И ако тогава ми се избистри ума …

– Ще ми бъдеш благодарен, – допълни Васил.

Ако умеете да чакате

петък, август 26th, 2022

Бай Мирон седеше на едно пънче на двора и разказваше на внуците си Мирослав и Веселка поредната си история:

– Китайският бамбук е доста интересно растение на земята ….

– Аз съм виждал бамбук, от него се правят …., – обади се Мирослав.

Веселка сръга брат си:

– Замълчи, искам да чуя за бамбука от дядо.

– Засадиш ли бамбуково семе, – продължи старецът, – трябва да се грижиш за него и да го поливаш редовно. През първите пет години външната издънка расте само 2-3 сантиметра. Но в края на петата година бамбукът достига около 60 сантиметра само за деветдесет дни.

Внуците следяха разказа и бяха много изненадани от това, което слушаха.

– Кога е пораснало дървото? – попита дядо Мирон. – През първите пет години или през последните 90 дни?

– През последните дни, – извикаха едновременно двете деца.

Дядо Мирон се усмихна и добави:

– Вие май сте като този китайски бамбук?

– Как така? – подскочи неразбиращо Мирослав.

– Може да работите, да мечтаете, да планирате и да упорствате, но все пак оставате с чувството, че това, с което сте заели, ще отнеме много време.

– Е, да, – съгласи се Весела, – нещата не винаги стават толкова бързо колкото ни се иска.

– Дядо, какво трябва да правим, за да имаме видим резултат? – попита Мирослав.

– Да, бъдете търпеливи, – отговори старецът. – Най-важният растеж е под земята. Той е скрит дълбоко във вашия характер.

Старецът погледна нагоре към небето и прибави:

– Онези, които чакат Господа, няма да бъдат посрамени. На определеното време Бог ще открие всичко, което е изработил във всеки от нас.

Ако желаете успех в живота си, направете постоянството ваш приятел.

Не се съгласявай, да бъдеш жертва, нито обвинявай някого

сряда, май 11th, 2022

Стопли се и хората взеха да работят на нивите и по дворовете си.

Скоро щяха да почнат и да садят чушки, домати и всичко, което бе нужно за трапезата.

Огнян днес бе настроен философски и не изненадваше с нищо ново комшията си Пешо:

– Уважавай живота не само за неговите прелести, а и за трудностите му.

– Е, чак пък толкова, – възразяваше Пешо. – Колко пъти ставаме неволни жертви на развихрили се глупаци?

– Колкото и да е отвратително положението ти, не се опитвай да обвиняваш държавата, шефа си, родителите, природата или нерадостното детство. Менюто е безкрайно и скучно, – махна с ръка Огнян.

– Как да не са виновни? Ако не бяха …..

– Слушай, – Огнян извиси глас, – щом хвърлиш вината на някого или нещо, моментално подкопаваш собствената си решимост за промяна и увеличаваш вакума на безотговорността.

– Дрън, дрън, много знаеш, – запъна се Пешо.

– Парализираната воля не носи радост, – изстреля набързо Огнян.

– Когато стигнеш ръба на отчаянието, друга песен ще ми запееш, – усмихна се Пешо.

– Ти за мен не бери грижа, – натърти Огнян. – За всяко нещо се намира чалъм.

Игнорирай

вторник, март 1st, 2022

Змията повдигна глава, огледа района и реши да прекоси двора.

И без това никой не се мяркаше там, а покаже ли се, тя си знаеше.

Започна да извива дългото си почти черно люспесто тяло и да пълзи напред.

На пътя ѝ се изпречи трион. Когато се приплъзна по него, змията се нарани.

Силната болка я обърна светкавично и тя захапа триона, но резултата бе още по-плачевен. От разрязаната ѝ уста обилно капеше кръв.

Змията не можа да разбере какво става. Мислейки, че триона я напада, тя реши да се увие около него и да го стегне с люспестото си тяло. Така смяташе да спре дъха му и да го унищожи.

За съжаление мъртвата бе тя, а не триона.

Така се случва и със нас, когато бурно реагираме на преценките на другите. Излишно се нервираме, усилваме главоболието си, но всичко това влошава само нашето състояние.

За това не обръщай внимание и забрави, когато не те оценяват правилно. За твое добро е.

Трябва ли непременно

понеделник, януари 31st, 2022

Запрян имаше болнична охота да спори за всичко. Няма значение за какво, важното е да се противоречи.

Бе слънчев ден и хората радостно излизаха навън. Всеки се радваше на хубавото време и се стараеше да свърши нещо по двора.

Запрян вървеше намръщен и не обръщаше внимание на никого.
От сутринта се скара с баща си и бе тръгна към свещеника, за да разреши спора, който се бе възникнал помежду им.

Без да поздрави Запрян направо попита духовното лице, което срещна в двора на храма.

– Трябва ли непременно да ходя на църква ако имам Бога в душата си?

– Ако се смяташ за верен Нему, не можеш да не посещаваш Божия храм.

– И все пак ….. – измърмори нерешително Запрян.

– Тук в църквата се извършват Божите тайнства. Господ ни дава Своето Тяло и Своята Кръв за опрощение на греховете ни и за изцеление на нашите души, – каза свещеникът.

– Да, но …, – желанието да противоречи, не бе напуснало Запрян.

– Тъй като казваш, че Бог е в душата ти, едва ли се досещаш, че душата ти е покрита с язви от греховете ти. Тя кърви. Изкривена и покварена е, но ти не усеща това.

Запрян въздъхна дълбоко и погледна с укор свещеника

– Не искаш да се вслушаш в себе си и да разбереш, че си тежко болен, благодарение на греховете си, – свещеникът продължи наставлението си. – Разбери само Господ може да те изцери, .

– И какво излиза от всичко това? – Запрян недоверчиво се взря в очите на Божия служител.

– Храмът е духовна болница и тъй като няма човек без грях, който допринася за душевното му разстройство, всеки трябва да отиде в храма, включително и ти.

Запрян повдигна рамене и си тръгна. Не успя да надделее в този спор, но следващия път може и да успее.