Колко е хубаво, че сме освободени от закона  на греха и смъртта. Радвам се, че повече няма да се подчинявам на робството на греха.

Но какво да правим, когато въпреки тази прекрасна и славна истина, ние се препъваме и съгрешаваме?

Тичайте към Отца и се покайвайте.

Звучи много просто, но ние често правим точно обратното. Вместо да отидем при Бога, позволяваме на страха и вината да ни отдалечават от Него.

Мислим си: „Отново се препънах. Как мога да отида при Бога, не заслужавам неговата прошка“.

Не правете подобна грешка. Не позволявайте на сатана да ви уговори да съгрешите в коя да е сфера на живота ви само, защото сте отстъпили в друга. Когато излезете от Божия път, просто изповядайте греха си и се върнете при Бога.

Чуйте, Бог знае греха ни не от момента, от който го изповядаме, Той го знае от самото начало. Но когато изповядаме греха си, ние се избавяме от него и очистваме живота си от последствията му.

Идете при Бога. Приемете Неговото прощение. Колкото и “страшно“ да сте съгрешили, Той желае да ви прости и очисти от всеки грях.

Запитайте се: Как църквата преди много векове е спечелила хора за Христос? Тя ги е привлякла със своя пример.

Хората, които вярват в Христос са добри, чисти, силни, мъжествени в сравнение всички останали. Езичниците и невярващите са намирали в тях образец на подражание.

Може да се каже, че членовете на църквата са най-добрите хора в страната, независимо от професията, която са упражнявали. Именно това е привлякло към вярата в Христос толкова много последователи.

Силата на хората от църквата се заключава в живот според предписанията на Евангелието и действащия Божий Дух чрез тях.

Но какво правим днес? Говорим на хората около нас за Христос, но пренебрегваме евангелските заповеди. На нас ни стига един път да ходим на църква в седмицата. Казваме си: „Аз сгреших…. аз съм грешник…“, а след това отиваме и живеем като другите в света.

Ако ние не живеем според Евангелието, а по прищявките на своите страсти, няма да бъдем пред хората пример за истински Христови ученици.

Ако сме слаби, вяли, имаме малко вяра и Духът Божий не действа  в нас, то и думите ни ще бъдат безсилни, слабо ще се проявява и нашата вяра, защото чрез нея не действа Господ, а нашият навик.

Днес със нашия пример често отблъскваме другите, позорим християнското име, слагаме петно на чистата дреха на църквата. Ето какво означава тържество на вярата и нашата немощ.

Задайте си въпрос: Как изпълнявам своя християнски дълг? Живее ли в мен Христос? Моля ли Го да ми даде силна вяра и сила в духа? Или аз живея безцветно, равнодушно, напразно, утежнен с грехове, изпаднал в духовен сън?
Ето над какво трябва да помислим.

Ако искате да опишете Божията воля с една дума, то тя е свобода. Бог иска хората да бъдат свободни от греха, болестите, бедността, насилието и всяко проклятие.

Исус дойде, за да ни даде свобода. Той е казал:  „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените“. Именно това Той е учил своите ученици. Ако вие сте новородени християни, то това е, което Той очаква от вас.

Някой може да каже: „Не знам. Може би днес това не е Божията воля“.

Чуйте и разберете, Библията казва, че Бог никога не се изменя. Той не е променил волята Си спрямо земята.

Животът на Исус ни е разкрил Божията воля и продължава да ни я разкрива. Именно за това, той ни е казал идете и правете това, което е правел Той. За това ни е дал Святия Дух, за да имаме сила да го правим.

Исус все още иска да върши волята на Отца тук, на земята, но той го прави чрез нас. Той трябва да работи с нас, докато ние не сме готови да оставим настрани нашите традиции и не Му позволи да направи това, което Той иска.

Така е било и с ранната църква. В нея хората са имали успех, защото са постъпвали, както ги е учил Исус. Където и да отивали, хората ставали свободни.

Нека се молим за Църквата, тя да носи Божията свобода в този свят. Спрете да спорите за Божията воля, по-добре започнете да я изпълнявате. Ние трябва да продължим това, което е започнал Исус и да пуснем угнетените на свобода.

Първото, което се случва, когато започнем да разбираме, че Бог ни е избрал за Себе Си чрез Исус Христос е унищожаването на нашите предразсъдъци и разрушаването на нашите тесни граници.

Ние се превръщаме в роби, които обслужват целите на Бог. Целият човешки род е създаден, за да се слави Бога.

Грехът е прехвърлил хората на други релси, но целта на Бога изобщо не се е изменила.

Когато се раждаме свише, разбираме, че сме създадени за Бога и от Него сме сътворени. И първо, което ни се открива е Божията любов.

Душата ни трябва винаги да бъде отворена за творческите намерения на Бога и да не се смесва този план със собствените си намерения.

Той иска от нас чистота, защото е вложил в нас самата Божия същност.

Не трябва да забравяме нашето предназначение за живота си.

Творение е всичко, което ни заобикаля природата, животните, въздуха, водата. Това е всичко, което човек може да погуби безвъзвратно, ако в стремежа да имаме повече и човешката алчност победят.

Ако греха победи, всички Божии творение, целият Божий свят ще бъде разрушен. И това не е задължително да стане с войни, а просто защото човекът е грешен и винаги ще консумира повече, отколкото му е нужно.

Ето от това греховно потребление се изразходват земните ресурси. В резултат на това се замърсяват въздухът и водата, изчезват дивите животни.

Когато се стремим да живеем възможно най-добре, ние унищожаваме нещо ценното, което Бог ни е дал – Земята.