Отново почнаха дъждовете, а това внасяше допълнително безпокойство и напрегнатост. Не стига, че цените растат, а заплатите и пенсиите не могат да ги догонят, но и времето не иска да се смили над нас.

Мирон седеше в селската кръчма, надигаше от време на време бутилката, пъшкаше и се потеше. Бая грижи го бяха налегнали.

По едно време в кръчмата влезе един от учителите в месното училище. Мирон веднага се закачи за него:

– Даскале, доскоро само слушах, че хората живеят на кредит. Питах се: Това нормално ли е? Но и това дойде на главата ми.

– От ипотеки и кредити, струва ми се, – учителят изяви своята компетентност, – има полза за обществото. Животът в дългове стимулира хората да работят!

– И какво излиза? – Мирон удари масата с юмрук. – Привличаш хората с реклами, а след това ги „стимулираш“ да работят двойно.

– Виж, – започна миролюбиво учителят, – ако човек имаше спестявания, може да прекара периоди без работа. Животът с дългове е много по-различен.

И той размаха ръце в потвърждение на думите си.

– Да бе ….., – намръщи се Мирон, – постоянно трябва да се трудиш. И кой печели от всичко това? …… А хората се суетят …. и продължават да работят „неуморно“.

– От гледна точка на инвеститора, кредитът за масите е благодат, защото увеличава общото благо, което обществото произвежда, – започна като по учебник учителят.

– Всичко може да изглежда полезно, – смигна Мирон, – особено ако си от другата страна на барикадата.

– Все пак не бива да забравяме, че заемът и ипотеката не само ни принуждават повече да работим, но отнемат и свободното ни време, – даскала опита някак да оправдае думите си преди това.

– С други думи ставаме роби на един невидим господар, – отсече Мирон и обърна гръб на „просветеният“ в работите на обществото.

Станислав имаше един много интересен съсед. Той бе неприятен гост за него.

Досаждаше му. Дразнеше го. А Имаше ли възможност и табуретката под него ще изрита.

Колко пъти Станислав го е молеше:

– Ела ми помогни.

Но той му обръщаше гръб.

Не предлагаше никакви решения, но виж, винаги задава много въпроси.

И знаете ли как се нарича този нахален съсед?

Съмнение.

Не веднъж Станислав си казваше:

– Бог може да прости и това.

Не се съмнявайте, той е поел от змийското мляко на своя съсед.

Понякога Станислав ставаше доста циничен, а не искрен спрямо Христос.

Тогава познайте кой е вечерял с него?

Разбира се, че е Съмнението.

Предложих на Станислав:

– Заключи вратата си и сложи надпис „Не влизай“ особено за този твой съсед.

Дали го е направил не знам, но ако имате такъв съсед, непременно го направете.

Бурята остави много хора без домове. Единственият им багаж бяха дрехите на гърба им.

Милен седеше в хотела, където временно бяха настанили пострадалите.

Около него седяха няколко мъже, които попиваха жадно новините от преживяното в бурята. Те бяха много шокирани от чутото.

Няколко минути по-късно при Милен дойде един младеж и попита:

– Много се извинявам, че ви безпокоя, но моля да ми обясните. Изгубили сте всичко, а сте толкова спокоен?!

О, Милен съвсем не се чувстваше така, но околните го възприемаха по друг начин.

Тогава той обясни:

– Аз съм християнин и …

Милен не успя да довърши изречението, когато лицето на младежа грейна и той каза:

– Разбира се! Вие имате Бог. Разбрах! Всичко има смисъл!

И си тръгна усмихнат.

Може би през следващите седмици и месеци Милен щеше да има много подобни разговори.

Единственото, което той желаеше, бе да бъде изпълнен с Божия мир, за да отнесе Словото и Божията любов до всеки в този безпомощен и безнадежден свят.

Тони бе малко момче. Той бе много любознателен и най-малките неща му правеха впечатление.

Една вечер, когато майка му го извика да си легне, но Тони не отговори.

– Хайде, какво чакаш още? Бързо в кревата, – нареди майка му, която вече стоеше зад гърба му.

Тони сякаш не я чуваше. Той бе вперил поглед навън и наблюдаваше нещо много внимателно.

Майка му се приближи до прозореца и забеляза накъде гледа сина ѝ.

Някакъв тъмен силует, вероятно на мъж носеше фенерче, с което просветваше от време на време.

Очите на момчето се бяха ококорили от изненада, а когато майка му го побутна, Тони протегна ръка навън и възкликна:

– Виж, мамо, този човек прави дупки в тъмното.

Майка му го прегърна и му обясни, как стават тези светли дупки в мрака.

Всеки от нас може да пробие тъмнина на този свят чрез светли дупки. Единственото, което трябва да направи е да включи светлината.

Как се прави това ли?

Просто споделете какво Исус означава за вас и предайте Божието Слово на някой друг.

Преди нас други са правели същото. Те са са включвали Светлината, така че живата вяра в Бога се е предавала от поколение на поколение.

Не всички идват при Бог, но тези които са дошли са търсили от Него истина, мъдрост, надежда, спасение и вечен живот.

Наталия често пишеше в сайта за запознанства. Искаше да си намери стабилен мъж, на когото да разчита във всичко.

Един ден попадна на доста интересен човек. Той сякаш четеше мислите ѝ. Обичаше всичко, което и на нея се нравеше.

И тя си каза:

– Сигурно е той. Най-после го намерих.

Двамата си уговориха среща в един доста луксозен ресторант.

Когато се настаниха на маса там, Стойчо започна да се облива в сълзи, показвайки ѝ снимка на бившата си приятелка.

– Не можахме да се съберем. Заболя от рак и почина.

Наталия прояви съчувствия към мъжа.

Внезапно ….. Стойчо пребледня и се втурна бързо към тоалетната.

Когато Наталия се обърна забеляза непозната жена, която враждебно се взираше към масата, на която седеше.

– Странно, – каза си тя, – сякаш съм виждала това лице някъде.

Рязко се обърна и погледна снимката, която бе останала на масата.

Точното копие на бившата на Стойчо приятелка починала от рак стоеше срещу Наталия.

– И вас ли е излъгал със сърцераздирателната си история, – попита „възкръсналата“.

– Показа ми ваша снимка, – Наталия смутено посочи с ръка към масата – и ми каза, че това е бившата му приятелка, която е починала от рак.

– Не съм никаква бивша, – намръщи се непознатата, – освен това сме женени със Стойчо и имаме две деца.

– Извинете, – Наталия се почувства неловко.

– Всеки път, когато ми се обажда, че ще работи извънредно, – тъжно се усмихна жената, – се среща със различни жени и ги прилъгва със сълзливата си история на починала от рак приятелка.

Наталия бе като попарена. Тя стана, остави пари на масата и си тръгна.

Преди да излезе навън, тя чу скандалът, който се разразяваше зад гърба ѝ.

– Да се надаваме, – усмихна се Наталия, – че възкръсналата възлюбена ще вкара малко мозък в главата на неверния си съпруг.