Зоолозите открили в изоставен дом в ирландския град Карлоу над 100 отровни същества. В сградата живеели паяци от вида „Черната вдовица“, тарантули и скорпиони.
Предишният собственик на жилището, чието име не се съобщава, в продължение на много години е предлагал отровни същества чрез интернет.
Уловените обитатели на изоставения дом са откарани в лаборатория. След като отровните животни бъдат изучени, зоолозите смятат да унищожат тези от тях, които представляват потенциална опасност за хората.
Защо бившият собственик е напуснал дом? Какво наказание го чака за развъждне на отровни животни? За сега не се уточнява.
Карлоу е административен център на едноимено графство на юг в Ирландия. В града живеят около 21 хилади човека.

Уникално събитие се е случило в китайския град Ханжоу. В  местния зоопарк се е родило тигърче без без ивици. Цветът му е изцяло черен и привлича вниманието.
Тигърчето е много необичайно, въпреки че в поведението си не се различава от своите братя и сестри. То е много игриво и се чувства добре. Хората му обръщат доста внимание, но тигърчето не се смущава от това, даже обратното.
Според учените тази необичайна окраска се дължи на мутация или абундизъм, т.е. ивиците са се разширили до такава степен, че са се слели една в друга.
Таковаа явление се наблюдава при дивите котки, които имат наситен цвят, така те стават невидими в гъстата гора. Тигрите предпочитт откритите пространства, за сега не е забелязано да търсят тъмните места в горите.
Има предположение, че мутацията е причинена от това, че родителите на тигърето произхождат от една и съща популация.
Сега малкото живее в дома на един от работниците в зоопарка. Защо не са го оставили при другите животни, за сега не уточняват. Вероятно има опасения, че възрастните тигри агресивно ще се отнесат към необичайното оцветяване на малкото.
За сега едно куче кърми малкото тигърче.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.

Близо до австралийския град Аделаида се намира язовир Бароса, построен на границата на 19 и 20 век. Той е ограден с полукръгла язовирна стена.
За своите акустични свойства язовирът е получил прякора „Шептящата стена“.
Факт е, че дори и шепнешком изречени думи от единия край на стената, ще се чуват ясно на другия край на разстояние повече от 100 метра.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.