Няколко месеца след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001, психиатри отбелязали, че продължавали да идват хората, които живеели на хиляди километри от мястото на трагичните събития, защото не могли да спя добре, буквално страхът ги парализирал. Ние живеем в свят, в който цари страх, тревога и безпокойство.
Как да преодолеем страха? След като Исус умря, учениците му трепереха от страх, криейки се зад заключени врати и изтощени от съмнение и отчаяние. Но изведнъж се появи пред тях живият Господ, с думи, които разпръснаха всички страхове: „Мир вам!“
Страхът се преодолява чрез вяра в живия Господ.
Отговор на страховете в обществото лежи в общата ни вяра в живия Господ. Отговор на национални и международни конфликти, и страховете е в познаването на Този, Който живее до вечни векове. Ние не се покланят на един мъртъв Христос. Ние се покланяме на възкръсналия Христос, който разруши силата на греха, смъртта и ада. От какво ще се боим тогава?

Ако нямаше облаци, щяхме да бъдем беззащитни пред горещото слънце. Без облаците нямаше да има красиви залези, нито благодатен дъжд, нито прекрасни пейзажи.
Но облаците помрачават живота ни. В трудно време ние лесно губим смелост. Но над облаците е Бог. По Неговата воля от тези облаци могат да се излеят неочаквани благословения.
Хенри Лонгфелоу е написал следните стихове: „Не скърби, сърце, успокой се – зад облаците свети слънце“.
Господ казва на Своя народ, който се скита из пустинята: „Ето, Аз ида при теб в гъст облак ..“
Няма безоблачен живот, понякога прибягват малки облачета, а друг път се събират черни облаци. Няма значение какви са облаците на хоризонта ти, извикай към Исус, Светлината на света, за да ти помогне да видиш зад облаците Неговата слава и Неговия план за теб.

Когато източник на нашата вяра е Исус Христос, тя не може да се опише с никакви думи. Тогава ние се радваме с „неизказана и преславна радост“.
Истинският отговор за депресиите и кавгите в света е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението и да ни дари с оптимизъм и надежда.
Твърдата ни вяра в Христос ни води до хармония с Бога, дава ни радост, мир и добро настроение.
Защо?
Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.
Ако ние напълно му се доверим, в сърцето ни няма да има място за тъга.
Нека твоето сърце бъде изпълнено с радост и оптимизъм!

Господи, запази децата ми от лоши и зли хора! Болест да не ги достигне, нека растат здрави.
Господи, любов им дай, за да познаят и изпитат, какво означава думата „майка“. Не ги лишавай от бащини чувства, награди ги  с красиви души.
Животът съвсем не е рай, за това, Господи, дай им търпение. Помогни им да не се спъват в ежедневието, нито враговете да им надделяват.
Животът е сложен понякога, но мъдър. Не задържай за тях доброто. Животът им нека бъде дълъг, но помогни им да го изживеят истински,смислено и разумно.

Гладното плачещо бебе не се успокоява от пляскане или вдигане на шум. То няма да престане да плаче, докато не утолят глада му с мляко, от което се нуждае организма му.
Така и душата на възрастния човек не може да бъде удовлетворена, ако няма Бог.
В човешкото сърце не могат да живеет две противоположни сили. Когато в него цари съмнение, няма място за вяра. Ако сърцето е изпълнено с омраза, в него не може да вирее любовта. Когато егоизма надделее, състраданието изчезва. Където гнезди загриженост, няма вход за доверие.
Бог няма да подели властта в човешката душа с никого и с нищо по-малко, отколкото е Той.
Сигурен ли си, че нищо не замества Бога в сърцето ти? Не позволявайте на нищо в сърцето ти да заеме мястото на Христос,  по-добре „предай пътя си на Господа“.