Идва ден, когато настъпват последните минути и часове за даден човек. За едни по-рано, за други по-късно.
Такова време настана и за дядо Петър. Той вече си отиваше и знаеше, че скоро ще срещне Бога, Този Който бе следвал цял живот и изпълнявал волята Му.
Старецът не се страхуваше, че свършва земният му живот, защото го очакваше нещо много по-добро – вечност със Създателят му.
Дядо Петър повика любимият си внук, този който бе кръстен на него и му каза:
– Не знам какво точно ще правя на Небето, но ако може, ще помоля Господ да ми разреши да участвам в построяването на небесният ти дом. А ти ми изпращай непременно, колкото се може по-добри строителни материали.
– Какви материали? – изненадано попита внукът.
– Това са чистота и любов, готовност да споделяш вярата си в Бога с другите хора, добри дела извършени в името на Христос……=
– Аз ще се постарая да изпълня всичко това, но ….. – смути се внукът.
– Не се притеснявай как тези материали ще стигнат до Небето, – засмя се дядо Петър, сякаш беше прочел мислите на внука си. – Знай само едно, че те не се обезценяват поради нестабилната земна икономика. Тях не могат да ги разрушат природни бедствия и катаклизми, нито да ги откраднат крадци.
А ти какъв материал изпращаш на Небето за съграждане на вечния ти дом?
