Мирон бе добър стопанин. Трудеше се твърде много, за да изхрани семейството си. Беше честен човек. Избягваше кръчмите и гледаше все добро да прави на съседите си.
Едно ранно утро той каза на жена си Зоя:
– Ще отида да кося, тревата много избуя в ливадата.
– Не отивай, – посъветва го кротко Зоя, – ще има буря.
– Кой е господарят на този дом? – възмутено попита Мирон.
– В къщи ти, – смирено каза Зоя, – а над всички нас Господ!
– И какво ми бърка това в работата?
– Мисля, – каза тихо Зоя, – че е нужно да се казва: „Ще отида или направя нещо, ако е рекъл Бог“.
Но Мирон остана непреклонен и заяви категорично:
– Щом искаш, казвай си така! Но аз казвам: „Няма да бъде!“ Което означава, че няма да бъде.
Мирон взе косата и излезе от дома си.
Много скоро наистина се разрази истинска гръмотевична буря, такава страшна, каквато в този край хората още не бяха виждали.
Силен ураган. Нестихващи светкавици и гръмотевици.
Близо до Мирон падна голямо дърво. Той по чудо остана жив. Случиха му се и много други неприятни неща.
В това време Зоя бе много разтревожена за мъжа си.
И когато тя шепнеше:
– Боже, опази го…. не позволявай да му се случи нищо лошо…
Някой тихо потропа на вратата:
– Кой е? – попита Зоя.
– Твоят мъж, – дочу се плах глас.
И след малка пауза:
– Ако е Божията воля….
