Достолепов обичаше да се присмива на хората, които вярват в Бога. Самият той твърдеше:
– Аз съм атеист – и се гордееше с това.
Веднъж той пътуваше с влака до едно неголямо селище. Щеше да изнася поредния си доклад.
Влакът спря на една малка гара и Достолепов излезе в коридора на влака. Там един от пътниците беше запалил цигара, а кондукторът му направи забележка:
– По-добре не пушете тук. В това село живеят християни и ако видят какво правите, няма да ви се размине лесно …..
Достолепов чу препоръката на кондуктора и реши да се пошегува с някой от местните. Когато един мъж приближи към влака той му подвикна:
– Кажете ми къде е тук пътя към ада?
Мъжът изобщо не се смути, погледна солидния господин и спокойно отговори:
– Вървете напред и никъде не се отклонявайте! Нищо не променяйте в живота си и за нищо не се разкайвайте. Така ще пристигнете навреме там, а може и по-рано.
Достолепов се изчерви. Челото му се покри с капчици пот. Той извади носната си кърпа и притеснено се обърса.
„Дали като свърша с доклада си, да не се пъхна набързо в някоя църква, да запаля свещ и да поискам прошка от Господа? – помисли си той. – Ами ако Той наистина съществува и аз съм се отправил към ада?!“
