Глаголът עדן (Eden) се появява само един път в еврейската Библия  (Неем. 09:25) и означава „да се насладиш“ или „да се насладите на добър живот“.

Неемия напомня на израилтяните да се възхищават на изобилието на лозя, маслинови горички, овощни дървета в обетованата земя.

Като общо съществително עדן (Eden) носи нюансите, удоволствие, разкош и възторг, както в 2 Царе 01:24, се изобразяват дъщерите на Израел, облечени в дрехи с прекрасен червен цвят.

Защо Божията градина се нарича Еден?

Едемската градина беше много добро име, защото отразява смисъла на съществителното עדן (Eden).

Градината в Битие бе разкошна, добре напоявана и много плодородна. В Битие 2: 9 се казва, че всяко дърво в градината бе приятно на глед и бе добро за ядене.

Тази градина в Битие била известна със своето плодородие, тя е станала олицетворение на сочно и богато местообитание.

Лингвистът професор Ролф Тейл от Университета в Осло твърди, че най-странния език в света е пирахан с помощта, на когото общуват пираха – ловци събирачи, живеещи на Амазонка.

Пирахан е странен с това, че за различния смисъл на думите се използва височината на звука.. Думата „приятел“ и „враг“ се пишат по един и същи начин, но се произнасят различно.

Освен това на този език може да се пее и свирка. Свиркането мъжете използват по време на лов, за да обменят информация помежду си, без да плашат дивеча.

За този език са характерни малко количество звукове, три гласни и осем съгласни.

В пирахан  на практика отсъстват числителните и думи обозначаващи цвят. Количеството се определя с една от трите думи: няколко, повече или много. Ако е нужно да се каже  цвета, се използва дума на предмет с този цвят. Например, „кръв“ – червен; „лист“ – зелен. При глаголите не съществуват времена.

Съществуването на пирахан, според някои лингвисти, подкопава теорията на Ноам Чомски за универсалността в структурата на изреченията за всички езици. В този език отсъства рекурсия, характерна за сложните изречения.

Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глагол, означаваща „дума“, такова е и названието на буквата Г. Тъй като да глаголя означава да говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековните гръцки малки букви. Предполага се, че буквите Ш, Щ и Ц са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици.

Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви, няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска  – обла глаголица и хърватска – ъглеста глаголица.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите оригинални славянски произведения.

В съвремения китайски, а също и японски език април означава „четвърти месец“.

Във финският език месец април  се нарича huhtikuu, което се превежда като „месец за горене на дърветата“. По-рано именно през април са сечели и горели дървета, за да освободят земя за селскостопанско обработване.

В южното полукълбо април е втория есенен месец.

Името април идва от латинския глагол aperire, което означава „отваряне“, защото през този месец в Италия започва пролетта и цъфтят дърветата.

Децата остро реагират, когато във фразите, които отправяме към тях фигурира частицата „не“. Затова използвайте глаголите в повелително наклонение, които точно ще обясняват на детето какво трябва да направи.
Просто перефразирайте обръщението си към детето от отрицание на нежелателно действие, към призив за приятна работа. Това съвсем не е сложно.
Ето ви няколко примера, как може да стане това:
– „Говори тихо!“ вместо да кажете: „Не викай!“;
– „Прибери си играчките в кутията!“ вместо „Не си разхвърляй играчките!“;
– „Измий си ръцете с сапун!“ вместо „Не ходи с мръсни ръце!“;
– „Хайде да помислим, какво да направим!“ вместо „Не ми мрънкай!“;
– „Разкажи ми какво се случи!“ вместо „Не ме лъжи!“;
– „Затвори си устата, когато ядеш!“ вместо „Не яж със отворени уста!“;
– „Сложи ножа на масата и вземи ето това!“ вместо „Не пипай ножа!“ и т.н.
В тези примери детето ясно чува, какво трябва да прави и какво точно искате от него. На него му е по-лесно с фрази, които описват какво да прави, а не отбратното.