Хората около вас не знаят какво се върти в главата ви. Те не виждат вашите мисли, емоции, мечти или мотивите на вашите действия. Така те не виждат и вашата вяра в Христос.
За тях е достъпно само тяло ви. По външния ви вид, те оценяват това, което се случва вътре във вас. Намръщеният поглед свидетелства за недоволство. Усмивката говори за благодарност и добро настроение. Свитите юмруци показват враждебност и гняв.
Сега разбирате защо апостол Павел ни призовава да представяме телата си в жива жертва? Ето и отговорът. Това, което се случва с тялото ни, показва на окръжавщите, какви сме ние в действителност.
Ние можем много да говорим за християнската си вяра, но ако тялото ни свидетелствува противното, хората имат пълно право да се усъмнят в нашите думи.
Дрехи, думи, навици с всичко това трябва да прославяме Христос.
Ние трябва  да бъдем „…безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“.
От поведението на твоето тяло вижда ли се твоята вяра в Христос?

Един монах отишъл при един отшелник и му казал:
– Срещнах единствения човек в света, който имаше за себе си добро мнение.
Отшелника се навел, след това вдигнал глава и казал:
– Бъди сигурен, че ако човек има добро мнение за себе си, то това е единственото хубаво становище, което той притежава.

Седяха край масата, всеки потънал в своите мисли и проблеми.

– Тошо, – въздъхна Надя, – интересно ми е защо дядо ти по бащина линия са го кръстили Чапрашанов, а не Чапрашъков или Чапрашиков?

Мъжът вдигна глава и погледна жената безизразно:

– Че каква е разликата?

Жената беше въодушевена, от своето откритие и настъпателно продължи:

– Нали чапрашък или чапрашик означава объркан.

– Не объркан, а заплетен, – недоволно измърмори Тошо.

– Е, добре де, заплетен да е …, – Надя продължи въпросително да гледа мъжа си.

– Ами тогава сама си отговори. Вероятно дядо ми се е заплел в някакви далавери.

Надя се засмя силно и пискливо.

– Не се смей, – скара ѝ се той.

– Защо, – погледна го право в очите жената. – Моят чичо се казваше Чекеджеков.

Тодор ококори очи:

– Сериозно ли?

– Ами да, – продължи весело Надя.  – Само че чекеджек означава още и теглич на турски, а моите братовчеди се срамуваха от нея и я смениха с бащиното си име. Така станаха Петрови

Тошо се засмя:

– А знаеш ли какво означава кьопоолу?

– Вид ядене с печен патладжан, – бързо като ученичка отговори Надето.

– Ама и с чушки, чесън и т. н. Скълцано и посипано с оцет , сол и олио. Само, че на това ядене само ние българите му викаме така. Всъщност кьополу означава кучи син, подлец.

Двамата се спогледаха и се засмяха. Каква излезе тя, едно казваш, а останалите друго разбират?!

Проповедта продължила доста дълго. Уморени от слушане, хората имали чувството, че е четвърта подред….
Проповедника невиждайки уморените и унили лица на хората казал:
– Нека да прочетем още едно място от Свещеното Писание, още няколко стиха…. Дайте да прочетем по-добре цялата глава. Господ ни е дал много повече, отколкото заслужаваме!
Една жена се обадила:
– Не мисля, че е така. Той ни е дал повече, отколкото можем да поберем!

Ние често си блъскаме главата, как да бъдем най-продуктивни в работата си.
Не е важно колко задачи сме изпълнили, а колко от тях са добри още от самото начало.
Никой не иска един ден да осъзнае, че дългите години прекарани в усилен труд, са пропилени за „неправилните“ цели.
За това е важно да се осъзнае, че достигането до заветната цел, зависи от навика да се почива навреме. Именно по време на почивка, вашият живот може да се насочи в правилната посока.
Представете си, че се намирате в гъста гора. Когато се намирате между дърветата не можете да сте уверени, че се движите в правилната посока. Но за да разберете къде трябва да отидете, трябва да изкачите високия хълм, издигащ се много над гъсталака. От върха вие можете да разгледате добре гората, да разберете къде се намирате и да определите накъде да тръгнете.
Почивката не е изгубено време. Напротив, тя може да ви помогне да не пилеете време за ненужни задачи.