Един обикновен младеж, живеещ на село, попаднал в града.
На перона на гарата някой го настъпи по крака и каза:
– Извинете!
След това той отиде в хотела, но там някой го блъсна отзад и му каза:
– Извинете!
В театъра едва не го събори един дангалак и отново:
– Извинете!
Тогава този младеж от село си каза:
– Та това е чудесно! До сега не съм знаел този трик. Прави каквото си искаш и след това се извинявай!
Той удари с юмрук човека, който минаваше край него и каза:
– Извинете!
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.
На централна гара в автобуса се качили две весели старици приятелки. Те попитали:
– Как можем да стигнем до археологическия музей?
Шофьорът им казал точно на коя спирка да слязат.
Скоро двете възрастни жени решили да слязат една спирка по-рано от посочената. Шофьорът по говорителя им съобщил:
– Тази спирка се намира далеч от музея. Трябва да слезете на следващата. След това да измините 20 метра напред и 50 метра на дясно и от дясната страна на улицата се намира музея….
Всичко това било обяснено твърде високо, ясно и разбрано, че и глухия би го разбрал. Хората в автобуса слушали всичко това с тъжно покорни лица, на които било изписано: „Старост – нерадост“.
Една от старите дами намигнала на останалите пътници и казала на шофьора:
– Много благодарим за информацията. Но ние всичко вече забравихме.
И двете стари жени бързо изхвръкнали от автобуса.
Трябва да отбележа, че тези възрастни жени изпреварили и пристигнали до музея по-бързо от един мъж с дъщеря му.
Ех да можех и аз да бъда такава старица!
Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.
Тази швейцарската обсерватория е построена през 1937 г., за да се извършват научни изследвания в високите части на планините. Сградата се намира на 3571 метра над морското равнище.
Обсерваторията е разположена на превала, който свързва върховете Мьонх и Юнгфрау, в т.нар. Бернски Алпи.
В непосредствена близост до обсерваторията се намира и най-високата жп гара в Европа, което е малко по-ниска от нашия обект, само на 3454 метра над морското равнище. Благодарение на нея се е появила тази обсерватория. Първоначално учените е трябвало да живеят в палатки.
Гарата и обсерваторията са свързани чрез тунел, на който има специален асансьор. Обсерваторията е предназначена за учени, но предприемчивите швейцарци са направили това място достъпно и за туристи. За целта е построена специална площадка, която дава възможност на всеки да се запознае с красотата на Алпите.
