Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, –  възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
–  Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..

Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.

Месианската еврейска общност в Боулинг Грин щата Канектики скоро е имала необикновен гост, съочредител на Хизбула в Ливан, група посветена за унищожаването на Израел
Д-р Daniel Shayesteh  е бил политически и военен деятел в режима на Ayatollah Khomeini в Иран през 1980г. Той помагал в Хизбула при обучението и възпитанието на терористите, които съставлявали неговото ядро.
Когато посетил месианското събрание ръководено от Джонатан Сакс, вярата в Исус го превърнала от човек на омразата в човек на любовта. Самият той казва: „Това е удивително за мен. Аз бях човек, който обучаваше младежи и девойки срещу християнството….“.
Това заявление на бившият лидер показва, че в Хизбула и ислямистите, които работят там, ненавиждат не само Израел а и хрисианското население в Ливан.
Сега Shayesteh говори в църквите в САЩ и насърчава с книгите си „Христос над всичко“ и „Дом на живот – едно пътуване от исляма към Христос“.

Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Понятия, познати до безконечност, които приемаме за даденост и хулим в делничната си реч. Понятия, дотолкова известни, че е трудно, почти невъзможно да осъзнаем цялото им значение.
И аз се удивлявамя пред необятното благоволение, проявявано към нас, което не сме заслужавали, а получаваме. От незапомнени времена упорито злоупотребяваме с даровете и неудържимо ги пилеем, без да преставаме да крещим за още.
Невероятното е, че въпреки всичко това ни е позволено да съществуваме. А това е неопровержим акт на милост. Тази милост е тъй изумителна и всепроникваща, че само за миг да я зърнем е достатъчно, за да ни накара да споделим благостта на вярата.