Павел и Христо вървяха заедно по алеята в парка. Те току що бяха излезли от богослужението в църквата.

Една случайност ги събра. Павел беше в много тежко положение и Христо му помогна. От тогава са неразделни.

Още от самото начало на запознанството си, разбраха, че посещават една и съща църква, но нищо не знаеха един за друг, нито се бяха видели преди.

– До сега разбрал ли си нещо за Исус, което не си очаквал? – попита Павел приятеля си.

Христо се замисли за момент, а след това каза:

– Преди да повярвам, си представях Бог като някой, към когото се обръщаш, когато си в беда. Смятах, че човек не трябва да прекалява в молитвите си, защото може да стане досаден.

– А аз си мислех, че моите молитви са по-незначителни от тези на по-опитните християни, – засмя се Павел.

– Представях си общуването с Бога, което трябва да се осъществява според инструкцията; „Използвай само в спешен случай“, – продължи Христо.

– Сега , когато израствам във вярата си, – каза Павел, – отношенията ми с Бога се задълбочиха.

– Вече съм напълно убеден, че Бог иска да бъде част от моя живот 24 часа, седем дни в седмицата, – каза съвсем уверено Христо.

– Ние сме създадени, за да познаваме Твореца си, – възторжено възкликна Павел.

– Все още ми е трудно да проумея, как Създателят на цялата вселена иска да общува с мен, – каза колебливо Христо, – но знам със сигурност, че Бог ни обича безкрайно.

– Знаеш ли как трябва да отговорим на тази любов? – попита Павел със светнали очи.

Христо замълча, той чакаше да чуе какво ще каже приятелят му по въпроса.

– На тази любов можем да отговорим с молитва, размишления върху Словото Му и непрестанно да се стремим да живеем богоугоден живот.

Страхът днес е един от основните проблеми в тялото Христово. Той ни пречи, когато трябва да направим това, което Бог ни казва да правим.

Вместо просто да Го слушаме, страхът ни кара да задаваме въпроси като:

Какво ще си помислят хората за мен ако го направя?

Какво ще стане ако аз кажа на този човек да стане от инвалидната количка, а той не може да стане?

Ами ако започна да вярвам, че ще имам успех в бизнеса, а се разоря?

Как ще погледне Бог на това?

Как ще изглеждам в очите на хората след това?

Ако някога сте мислили по този начин, ще ви кажа следното. Не е важно как изглеждате, важно е послушанието ви пред Бога. Когато става въпрос за покорство пред Бога, вашата собствена репутация няма никакво значение. И колкото по-скоро забравите за нея, толкова по-добре ще се чувствате.

Но знаете ли, кое е най-смешното? Ако направите това, което Бог ви е казал, вашата репутация ще порасне. Странно нали? Но когато у вас изчезне желанието да защитава своя имидж, тогава той става по-добър.

Защо става така?

Тъй като в този случай, хората като гледат вас, вместо крехкия образ, чрез който вие сами се стараете да се представите, ще видят образа на Господ Исус.

Така, че отхвърлете в страни тази своя страхливост и вместо това започнете да развивате Божие съзнание.

Не позволявайте страхът да ви води. Започнете да следвате вярата в това, което може да направи Исус.

В края на краищата, Той е обещал, че никога няма да ни напусне, нито да ни изостави. Разберете това. Вярвайте. Постъпвайте основавайки се на това. След като започнете да го правите, ще видите, че наистина няма от какво да се боите!

Казва се: „Искайте и ще получите“.

Един ден Светльо помоли един американски мисионер:

– Моля ви благословете младежкото ни служение с notebook.

Мисионерът веднага се съгласил, без да задава излишни въпроси, за вида, големината, марката на исканото от младежа.

Няколко ден по-късно Светльо получил като подарък  купчина тетрадки ….

След смъртта на великия руски химик Д. И. Менделеев в робата му намерили бележка, на която имало само четири букви „е“, „м“, „м“, „н“.

Първоначално сметнали, че това е зашифровано име на любимата му, но всичко се оказало много по-прозаично.

Какво се крие зад тези букви, ако първата „м“ означава „може“, а „н“ – не може?

Е, сега е ваш ред. За да отговорите на въпроса трябва да знаете, че Менделеев се е занимавал и с други интересни неща, освен подредбата на химичните елементи в таблица.

Които от вас са по-нетърпеливи, могат веднага да прочетат….

Отговор: Еилов може, метилов не може. През 19-ти век известният руски химик Менделеев е разработил теоретичната основа за производството на водка.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.