Жегата прогони хората от улицата и събра старците в селската кръчма. Всеки от тях седнал пред чашката си, можеше да философства по злободневните теми.

Дядо Костадин пръв повеждаше хорото, той не мълчеше пред неправдите.

– Личният ми доктор ме изпрати в Здравната каса, – започна дядо Костадин, – да си направя снимка на главата.

– Че какво ѝ е на главата ти, – реши да се пошегува Сава, – гледам я на раменете ти стои.

– Нещо ми пищи в тая пущина, – оплака се Костадин, – сякаш бръмбари щъкат из нея.

– Е, какво направиха ли ти снимката? – попита загрижено Захари.

Костадин сякаш не чул въпроса продължи:

– Ходили ли сте в Здравната каса? Лъскави плочки по пода, бели стени, климатик, кафемашина, компютри бръмчат из стаите, а пред тях седнали бая хора.

– Така било и на Запад, – намеси се Йордан.

– Пратиха ме на втория етаж в една стая, – продължи разказа си Костадин. – Чукам на вратата и влизам. Там едно младо докторче и две жени, сигурно негови колежки ме гледат учудено. „Баш сега ли намери да дойдеш, старче“, – казва ми гневно младия мъж. Питам го: „Че какво му е на сегато?“ „Сега , – троснато каза докторчето, – сме в почивка“.

– Какъв народ само се е навъдил, – навъси чело Ставри.

– Ти остави това, но на всичко отгоре ми се скара: „Излез отвън и ще почакаш още пет минути“, – пусна една полуусмивка Костадин върху набразденото си от бръчки лице. – Влязох след пет минути, докторчето гледа бележката ми от личния ми лекар и казва: „Трябва да ти се направи снимка на главата? А знаеш ли колко струва това фото?“ „Колко?“ – питам го аз. „Сто лева“ – и ми се усмихна предизвикателно.

– Брей, че ние с нашите пенсийки ….. , – скочи Сава. – Ако дадем сто лева, какво ще остане за лекарства, храна, да не говорим за другите неща.

– Е, направи ли си снимка на главата? Докторът видя ли какво ѝ е? – заинтересува се живо Захари.

– Като чух цената, – наведе глава Костадин, – прибрах си хартийката от доктора и си дойдох.

– А, главата ти? – попита Йордан.

– Бръмчи си, – въздъхна Костадин. – В последно време започна нещо трещи в нея.  Какво да правя? Така ще е докато ме изкарат напред с краката ……

През юни 2004 г. всеки абонат на либертарианското списание Reason, с тираж 50 хиляди екземпляра, получил персонализиран брой.

На корицата били написани името и фамилията на абоната, а също и спътникова снимка, къде се намира неговия дом.

По този начин списанието е поставил въпрос пред читателите си: Колко са уместни широките пълномощия на правителството за събиране на лични данни?

Повечето от училищата не могат да се похвалят с оригинален дизайн. Техните еднотипни стени са доста скучни и неинтересни за учениците.

Едно училище в Париж за цял месец се е превърнало в празник на изкуството и творчеството.

Майстори на графита били поканени на организиран фестивал и получили пълна свобода на действие. Тяхното въображение, щедро се изляло върху стените, подовете и таваните на сградата.

Освен това, известно време училището било открито за широк кръг публика. Така всеки желаещ е могъл да се наслади на прекрасните шедьоври на съвременното изкуство.

За съжаление, стените на училището ще бъдат покрити за малко време с тези странни рисунки. Художниците били предупредени, че техните произведения скоро ще бъдат заличени, тъй като се предвиждал ремонт на училището.

Майсторите на графите не се обезкуражили от това и се отнесли към въпроса философски. Те извикали фотографи, за да запечатат тази красота.

Така любители на графитното изкуство, могат да се насладят за много по-дълго време на шедьоврите, които за много кратко време просъществували.

Макс и Доли се наслаждаваха на приятното си пътуване. Това беше тяхна мечта от години, но едва сега можа да се осъществи пътешествието, което двамата бяха начертали преди години.

Изведнъж пред тях се появи човек с табела: „Търся работа, за да се нахраня“. След малко той е качи в една кола.

Макс бе подразнен от думите на табелата, който носеше този мъж. За това язвително подхвърли:

– Какво ли ще направи с парите, които спечели?

– Нека да го последваме, – предложи Доли. – Този човек е в нужда. Трябва да му помогнем.

На най-близката бензиностанция, той зареди много малко гориво. Едва тогава Макс и Доли го приближиха. Те бяха решили да поговорят с него.

– Извинете, че ви се натрапваме така, – каза мило Доли, – но видяхме табелата, която носите…

– Изгубих работата си, – започна тъжно да разказва мъжът, – Не можах да си намеря нова в продължение на шест месеца, а трябва да храня и семейство.

– Ние бихме искали да ви помогнем, – каза Доли.

Макс напълни колата му с гориво, а Доли влезе в магазина на бензиностанцията и напазарува продукти за семейството му.

Преди да се разделят Макс даде пари на мъжът. Човекът беше много радостен:

– Благодаря на Бога, че ви изпрати. Не знам какво щях да правя ….

Очите му се насълзиха.

Преди да се разделят тримата Макс, Доли и непознатия се помолиха, Бог да намери работа на Петър.

Благодарение на съпругата си Макс научи нещо.

– От днес нататък, – каза Макс, – ще бъда по-малко осъдителен и с по-голяма готовност ще приемам другите. Как този човек щеше да оползотвори нашата помощ, това е въпрос между него и Бога.

– Нашето задължение е, – усмихна се Доли, – да помагаме, а не да осъждаме.

Дизайнерът е създал необичайни картини, които показва как животните биха изглеждали в цифрово измерение.

Дизайнерът и занимаващ се с ретуш Адитя Арянто от Джакарта преди да започне да създава нестандартни животни си задал въпроса: Как биха изглеждали цифровите същества, ако наистина съществуват на земята?

В резултат от въображението на дизайнера се е получила абсурдна  серия от ретуширани фотографии наречена Minecraft in Real Life.

Арянто взел няколко изображения и с помощта на Photoshop и няколко други програми, прилагайки филтър към познатите същества, ги показал в съвършенно друго измерение.

По такъв начин дизайнерът от Индонезия се опитал да визуализира някои от животните в различна форма, която се нарича Anicube или Cube животните.

Благодарение на това му се отдало да придаде на животните интересна кубична форма.

Сам дизайнерът е признал, че за него е било важно да узнае резултата от това си търсене. Много се притеснявал, че получената форма не била по-добра от оригиналната.

Резултатът се оказал смешен в сравнения с оригиналната форма. Много от творенията на автора се харесали на мнозина и той престъпил към преобразуване и на други изображения.