Безобидните неща в ежедневието могат да задушат душевният ни живот, ако им позволим да направят това.
Наташа бе коленичила до леглото си и се молеше. Това бе най-хубавото време за нея, време прекарано насаме с Господа.
– Хората са се превърнали в „поддържатели на състоянието си“, – Наташа долови тих глас.
– Какво имаш предвид, Господи?
– Имате толкова неща, за които се грижите да бъдат в добро състояние, като своя дом, колата си, градината, косите си, ….
– Да вярно е, – съгласи се Наташа. – Увличаме се да благоприятстваме естествените неща да имат хубав вид, но не оставяме време да подкрепяме изграждането на своя дух.
– Щом имате такъв проблем, трябва да опростите живота си, да намалите тези си задължения.
– Едва сега се замислям сериозно върху това, – каза Наташа и се умълча.
След кратка пауза тя продължи да изказва мислите си на глас:
– Ако се нуждая от нещо трябва да помисля не само за паричната страна на въпроса, а и за това колко време ще ми отнеме за да го запазя в добър вид и дали мога да си го позволя. Щом това е във вреда на духовното ми поправяне и реформиране, ще трябва да се откажа от него.
Не се обвързвайте с делата на ежедневието. Няма нищо по-важно в живота на човека от общението с Отец в молитва и чрез Неговото Слово.
