Богослужението свърши и хората се изнизаха навън в двора на църквата. Към свещеникът приближи баща с малко момченце. Преди мъжът да каже каквото и да е на Божия служител, малкият попита:
– Тате, какво е това благодат?
Свещеникът бе изумен.
„Това е малко дете, – помисли си служителят, – как да му го обясня, че да го разбере“.
Бащата се усмихна и предложи на сина си:
– Хайде да отидем на детската площадка.
Не си мислете, че този мъж искаше да отклони вниманието на сина си към играта, за да забрави трудния си въпрос. Той имаше нещо на ум.
Детската площадка се намираше близо до църквата, така че не им отне много време да отидат до до нея.
Там имаше напречни греди с различна височина. Бащата предложи на момчето:
– Хвани се за някоя от гредите.
Малкият избра най-ниската и увисна на нея без особени затруднения.
Бащата го подкани:
– Хайде иди към по-високата.
Малчуганът се повдигна на пръсти, силно протегна ръце и с голямо усилие се улови за нея.
– А сега опитай и с най-високата, – плесна с ръце бащата.
Това бе истинско предизвикателство.
Колкото и да подскачаше, от където и да се засилваше, момчето дори не успя да докосне с ръка гредата.
Бащата насърчи сина си:
– Опитай още веднъж, ……. но този път ще ти добавя благодат.
Детето послушно подскочи, баща му го повдигна и момчето извика възторжено:
– Успях!
Сега то вече знаеше какво е благодат.
