Ние раждаме гениални деца, А после правим всичко възможно, за да ги „излекуваме“ от този вреден „недостатък“.

Как да запазим у детето си свежестта на възприятията, способността да чувства и ясно да реагира на света?

Какво не трябва да правим, така че да не превръщаме яркото, мислещо и чувствително дете в изперкал, скучен, нежелаещ да твори възрастен?

Умеем ли да общуваме с децата си? Контролираме ги прекалено много или им създаваме самотен, еднообразен и монотонен живот?

Как да не загубим детската парадоксалност и гениалност?

Каква роля играе чувството за хумор? Това е силно качество, което донася радост в живота, духовно и физическо здраве на човека.

Колко много въпроси, а децата ни растат. Дали ще успеем да запазим гения в тях или ще ги“нормализираме“ според общия критерий?

Това решава всеки родител, но не е без значение, защото от това зависи бъдещото поколение, а след него и следващите.

Отново бе неделя. Васко, както винаги караше жена си на църква и обикновено предлагаше на семейство Григорови да ги закара и тях.  Те бяха по-млада двойка. С тях в неделя идваше и деветгодишния им син Мартин.

Когато отиваха до църквата, Васко оставаше вън и там чакаше края на богослужението, след което връщаше всички по домовете.

Днес Мартин се загледа във Васко и го попита:

– Чичо Васко как можеш да седиш тук в колата и да слушаш музика, докато трае богослужението?

Какво можеше да му отговори мъжът? Той не беше християнин, какво да прави в църквата?

– Ако влезеш в църквата, вместо да стоиш от вън, – настоя Мартин, – ще чуеш добра музика и още по-добро слово.

Васко го погледна изненадано, а момчето продължи:

– Какво като влезеш? Никой няма да те накара насила да станеш християнин, ако не искаш.

„Ние възрастните трябва да се поучим от децата, – каза си бащата на Мартин. – Колко много пъти ми се е искало да поканя Васко да влезе на богослужението, но се страхувах, да не се почувства по принуда да направи това. Хубавото е, че деветгодишният ми син не страда от такива скрупули“.

Мартин не само покани Васко на богослужението, но седна до него и започна да му обяснява какво се случва.

Какъв посланик на Христос си ти? Дали поредната възможност, пропиляваме заради страховете си?

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее една малка етническа група от Тарон. Тези хора по-често се наричат ​​азиатски пигмеи. Средната височина за възрастни е около 130 см.

Поради честите родствен бракове почти всички деца са родени с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили всички бракове вътре в племето.

Като се има предвид, недостъпността на областта Тарон, цената на това решение всъщност означава доброволно съгласие за изчезване.

До днес са оцелели по-малко от 10 чистокръвни представители на Тарон.

Дали рибата-жаба е мила като котенце? Някои ще кажат „да“, но само уродливо мила.

Какво кара хората да възприемат странните и плашещи създания за симпатични? Защо ние гледаме с умиление скачащ паяк или мадагаскарска ръконожка?

Котенца, кученца и зайчета, които имат големи очи, големи глави и меки тела, свойствени за децата, предизвикват при възрастни инстинкт за защита и запазване.

Австрийската етолог Конрад Лоренц описва това поведение като „бебе-схема“.

Животно може да изглежда неприятно в началото, но след това наблюдателят все пак го намира за интересно, за това иска да отиде и да го види.

Феноменът мило уродство напомня на естетиката на филмите на ужасите и други жанрове на поп културата, където колкото е „по-лошо, толкова по-добре“.

Хората, когато видят ексцентрично създание, могат да изпитат чувство, което активира не грижовни инстинкти, а по-скоро емоции на радост и лекомислие. „Накратко казано, това е нелепо“.

Светльо гледаше майка си как лежеше в ковчега. Какво ли си казваше това дете?

То питаше опечалените възрастни край себе си:

– Кога ще се събуди мама? Кога ще спим двамата пак заедно? …

Това е доста разтърсващо…..

Светльо сам взе стол и с голямо усилие го придвижи към ковчега. Той се надвеси на него, за да прегърне майка си … за последен път.

Тъжно е, че това малко дете, не може да разбере какво е станало с майка му.

Всички възрастни около него ще правят всичко възможно, за да закрилят момченцето. Те ще му показват любов, от която то толкова много се нуждаеше, особено в този момент …