Posts Tagged ‘време’

Откажи се от гнева си

вторник, септември 27th, 2022

Дъжд в изобилие. Гръмотевици и светкавици се редуваха. Вятърът свиреше в короните на дърветата прощалната си песен, разделяйки се с топлото време и безоблачното небе.

Атанас спореше с приятеля си Тотьо и не обръщаше внимание на ставащото наоколо. Това, което бушуваше в него, бе по-силно от природната стихия.

– Да се справя с гнева си, ти шегуваш ли се? – размаха ръце Атанас. – Да взема власт над емоциите си, ти чуваш ли се?

– Изобщо не се опитвай да оправдаеш гнева си, – скастри го Тотьо. – Не го прехвърляй на другите и не ги обвинявай.

– И как ще стане това? – Атанас сложи предизвикателно ръце на кръста.

– Признай чувствата си и помоли Бога да ти помогне, – посъветва го Тотьо. – Не позволявай на гнева да отрови душата ти.

– Приказки, щял да ми отрови душата, – Атанас имитира приятеля си.

– Веднъж чух някой да го описва по следния начин: „Гневът е като да разлееш нещо върху чиста бяла риза, – Тотьо продължи спокойно. – Ако го почистиш бързо и по правилния начин, има голям шанс да не се превърне в трайно петно. Но ако го пренебрегнеш и изчакаш твърде дълго, за да третирате петното, дрехата ти вероятно ще бъде съсипана завинаги. Това не означава, че трябва да го излееш веднага върху другия. Това не решава проблема ти с гнева, а го разпалва“.

– Но аз имам право да се ядосвам, – смръщи вежди Атанас. – Ако не говоря незабавно, ще загубя възможността да кажа на другия човек, че съм достоен за уважение.

– Истината е, че нямаш право на подобни неща, – поклати глава Тотьо.

– Как така? – изумен възкликна Атанас.

– Пълното предаване на гнева ти на Бог означава, че се отказваш от „правото“ си да си го върнеш на човек, който те е ядосал, – поясни Тотьо. – Просто казваш: „Няма да се опитвам да ви нараня или да търся отплата“.

– Да му простя, без да държа сметка за това, което ми е направил?!- скочи възмутен Атанас.

Тотьо се усмихна и добави:

– Когато се предадеш напълно, ще откриеш, че Бог те лекува, благославя и напътства по начини, които са наистина чудотворни.

Той царува

сряда, септември 14th, 2022

Хендел става известен във своето време със своите опери, оратории и инструментални пиеси.

Дойде 1741 година и популярността на операта намаля.

Изведнъж Хендел задлъжня. Депресира се. Измъчваше го безсъние и ревматизъм.

Лятото той получава интересно писмо. Човек му бе изпратил либрето, което съдържаше стихове от Библията.

Хендел се впечатли от тези думи и реши да напише музика по тях.

Композиторът се заключва в кабинета си и за три седмици завърши оратория, която нарече:

– Месията.

Докато пишеше „Hallelujah Chorus“ Хендел получи видение. Небето бе отворено и множество се покланяха на Бога.

Първото изпълнение на музиката на тази композиция беше специална.

На първото представление в Лондон крал Джордж III чу „Hallelujah Chorus“. Той бе поразен. Изправи се и остана прав, докато припевът свърши.

Животът на Хендел беше преобразен от Божието Слово и той бе завладян от видението на Небето. Божието Слово и осъзнаването на Небето също могат да преобразят живота ви.

Присъединете се към множествата пеещи:

– Алилуя, защото Господ Бог всемогъщ царува.

Този, Който ни обича

понеделник, септември 12th, 2022

Беше време когато Рени се страхуваше да ходи на училище. Уроците ѝ бяха интересни и тя запаметяваше всичко още в клас, но една група момичета я тормозеха. Често ѝ правеха жестоки шеги.

За да се скри през междучасието от тях, Рени влизаше в училищната библиотека, където разглеждаше и четеше струпаните там книги.

Един ден тя прочете името „Исус“.

Нещо трепна в нея и тя бе сигурна:

– Това е Някой, Който ме обича.

През следващите дни, очаквайки предстоящото мъчение, Рени прошепна:

– Исусе, защити ме.

Така тя се чувстваше по-спокойна, защото предполагаше, че Той бди над нея.

С времето на момичетата им омръзна да дразнят Рени и я оставиха намира.

Минаха много години, но доверието в Неговото име, продължаваше да крепи Рени в трудните моменти.

Тя започна да чете Божието Слово и разбра, че Исус е Истината, Пътя и Живота.

Рени като малко момиченце призова Името Му и не съжаляваше по-късно за това.

Нека и ние да Му се доверим напълно, защото Той е Този, Който ни обича.

Бедствията са неизбежни, но са преодолими

неделя, септември 11th, 2022

Облачно. От времена време слънцето се показваше и пак се скриваше. По едно време дори прикапа. После дъждът се засили и спря.

Васил гледаше небето, гледаше локвите и мърмореше под носа си:

– Животът не е лесен. Колкото остарявам, толкова по-трудно става. Някои сякаш нарочно привличат трудностите, а други си живеят без много затруднения.

– Тежат ли ти годините? – обади се комшията Тодор. – Не може да не се сблъскаш със затруднения.

– Понякога се чудя дали изобщо ще се справя, – въздъхна Васил.

– Бог е обещал да ни приве ….

– Господ, а какво прави Той? – прекъсна го яростно Васил. – Става ли по-лесно в живота ни?

– Бог не е казал, че ще ни се разминат проблемите, но Той ни дава ресурси и Своя Дух, Който ще ни преведе през тези проблеми. Какво по-добро от това може да бъде за нас? – добродушно се усмихна Тодор.

– И каква ти е ползата като теглиш и ти като другите? – махна с ръка Васил.

– Бедствията съкрушават някои, а други след като ги преминат, чупят рекорди. Виж, ако я няма зимата, пролетта няма да ни се струва толкова приятна. Ако не опиташ несгодите, успехът няма да те споходи.

– Приказвай си, каквото си искаш, но ме остави сам да се блъскам в орисията си, – недоволно размаха ръце Васил.

Радвай се на живота

понеделник, август 15th, 2022

На Марта не ѝ оставаше много. Тя лежеше безпомощно в леглото и премисляше минали събития.

– Ех, мислех си, че една добра жена никога не мисли за себе си – и тежко въздъхна. – Постоянно трябваше да правя нещо за някой друг, а моите нужди оставаха най-накрая, ако останеше изобщо време за тях.

До нея обикновено седеше най-малката ѝ дъщеря Ели, която слушаше оплакванията ѝ.

– Какъв живот изживях? – питаше се Марта. – Грижех се за мъжа си, момчетата и момичетата в семейството.

– Ти си правела всичко необходимо, според силите си, за да бъдеш една добра майка и съпруга, – опитваше се да я успокои Ели.

– Да, правех това, но то не беше добро, – говореше съвсем тихо Марта. – Не ви помогнах да станете по-самостоятелни, а обсебвах и вършех нещата, които сами трябваше да правите. Така ви причиних голяма злина.

В спомените на Марта изплува разгневения ѝ мъж, който току що бе научил от лекаря, че жена му е неизлечимо болна.

– Нямаш право да умираш, – задавено говореше той, – Чу ли ме? Какво ще правя аз без теб?

Бе добър човек, но бе свикнал всичко жена му да върши. Не знаеше къде са съдовете, чиниите и чашите, за да ги сложи на масата. Никога не бе се включвал в чистене след ядене или миене на съдове. За него това не бе негово задължение.

– Наблюдавам как братята ти се отнасят със съпругите си – Марта погледна тъжно Ели – и това, което виждам, съвсем не ме радва. Чакат всичко наготово и не им помагат в нищо. И за това съм виновна аз, така съм ги научила.

– Не се упреквай, те си са такива, – студено каза Ели.

– Всичко давах за вас, а себе си пренебрегвах, – редеше на глас тъжните си мисли Марта. – Мислех си, че ако не вземам нищо за себе си на този свят, ще го имам в изобилие в отвъдния, но това е пълна глупост. Бог е отредил да се радваме на живота, а не да се превръщаме в жертви на околните.

Ели гледаше майка си и недоумяваше, от къде ѝ идваха тези мисли в главата? За нея тя бе свита, скромна, отдаваща предимство на другите.

Марта се опита да се надигне от възглавницата, но не успя. За това съвсем тихо промълви:

– Ели ……, – гласът ѝ звучеше глухо.

Дъщеря ѝ се наведе над нея, за да я чуе по-добре.

– ……обещай ми, че няма да последваш моя пример. Моля те не прави като мен …… Радвай се на живота, който Господ ти е дал …….