За всекиго по нещо

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
- Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
- Ще седна! – упорства детето
- Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
- А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Светла, млада и свежа мечтата дошла при човека и го помоли:
- Реализирай ме в живота си, моля те!
- Все още не, – казал човекът, – Аз съм твърде млад за такава мечта.
След известно време Мечтата отново се обърнала към човека:
- Сега вече си възрастен, реализирай ме в живота си.
- Още не е настъпило времето, – оправдал се човекът, – трябва да стъпя здраво на краката си.
- Е какво, не е ли вече време? – подканила Мечтата човека, след като той се стабилизирал в живота.
- Не, не сега, казал човекът, – трябва да подкрепя децата, може би после……
- Може би сега? – попитала Мечтата човека на сватбата на най-малката му дъщеря.
- Не, не сега, – мъжът поклатил глава. – Толкова много неприятности, деца, внуци, нека по-късно…….
- Добре, после…. – въздъхнала Мечтата.
Накрая човекът се пенсионирал. И изведнъж си спомнил за Мечтата.
- Ей, Мечта, къде си? Мисля, че вече е време!
- Вече няма време, – въздъхнала старата, побеляла, грохнала и почти разпаднала се Мечта, – времето мина……

Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.

Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
- Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
- Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
- Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.

Чакането е важна част от човешкия живот. Понякога то води до притеснение и раздразнение, а това ни прибавя стрес, влияе на физическите ни тела и може да доведе до болести.

Развийте ново отношение към чакането и то няма да ви се струва толкова трудно.

По-голямата част от живота си ние прекарваме в чакане, а не в получаване. Обикновенно след като сме получили, започваме да чакаме за следващото….

Научете се да се наслаждавате на времето, когато очаквате да получите или да се случи нещо. Именно това очакване ще доведе до изпълнението на мечтата ви.

Чакането е като пощальон, който ще ви донесе радостната вест или доставчик на поръчки, който ще дойде на точното време.

Нетърпеливите хора не могат да чакат достатъчно дълго. Те не могат да видят осъществяването на чудни неща в живита си Защото за хубавите неща е нужно много време, преди да станат.

От друга страна, ако нещо се върши прибързано то не е трайно. Но ако хората дочакат точното време мечтите им ще се изпълнят напълно.