Това бе в ония времена, когато селяните бяха по-прости и всяко нововъведение ги плашеше.
Сава работеше в големия град и от време на време се връщаше при техните на село. Този месец му провървя и изкара много повече пари от обикновеното, за това си каза:
– Ще зарадвам Зарко!
Това бе по-малкият му брат, който отдавна мечтаеше да си има колело. Той бе веднъж с батко си в големия град и го видя за първи път на улицата, където дечурлига се надпреварваха с такива „чудесии“.
Сава отиде при един човек от тяхната занаятчийска улица и го помоли:
– Бай Ставри, моля те, продай ми колелото си.
– Че защо ти е? Къде ще ходиш с него? Нали живееш в избата на майстора си, а работилницата ви е на две крачки?
– За брат ми е, – смутено каза Сава. – Откакто го видя тук и децата го научиха да го кара, постоянно си мечтае за него.
– Е, щом е за брат ти, – засмя се възрастния човек, – давам ти го безплатно.
– Не! Искам да го купя! Тази седмица изкарах повече пари и искам да изненадам брат си. Моля ви, нека го купя, за подарък е!
Бай Ставри потупа по рамото Сава и добави:
– Добре, щом е за подарък.
Възрастният мъж поиска малка сума, колкото да се каже, че колелото е купено и гледаше да не ощети много трудолюбивия младеж, който бе известен с добротата си и желанието си да помага на всички.
Сава яхна велосипеда и тръгна към селото си.
Беше превалило обяд, когато прашен и уморен Сава се зададе в покрайнините на селото.
Наизлязоха хора и се развикаха гневно:
– Махни тази дяволска каруца от тук!
– Такива дяволски изобретения не щем тука!
Анатемосваха го и го проклинаха. А той уплашено премина покрай тях и успя да се домъкне до кметството.
Нахълта вътре запъхтян. Още преди да е казал нещо, кмета се засмя:
– Дяволска каруца си домъкнал в селото, а?
– Но, кмете, това е ….
– Знам, знам, моето момче, но за да укротя тълпата разгневени хора, трябва да вкарам колелото ти в мазето.
Кметът бе човек на място. Бе ходи из цяла Европа, дори чак до Америка и напълно разбираше ситуацията.
Дълго време велосипеда седя в мазето на кметството, но Зарко, разбира се с разрешение на кмета го взимаше и го караше извън селото, където хора не минаваха.
Когато порасна и отиде в града Зарко взе „дяволската каруца“ със себе си.
