Скъпи, мой приятелю, изпращам ти това писмо, за да разбереш колко много те обичам. Аз желая да стана част от твоя живот.
Тази сутрин аз бях със теб при изгрева на слънцето. Надявах се да ми кажеш „Добро утро“, но ти не направи това. Навярно е било много рано, за да ме забележиш.
Когато отвори вратата и излезе на двора, пак не ме видя. Докоснах лицето ти с нежен вятър. Вдъхнах ти аромат от сладкия миирис на цветята. Донесох ти песента на птиците, но ти мина без да ме забележиш.
Наблюдавах те как разговаряше с приятелите си и много исках да си поговориш и с мен. Аз чаках, чаках, но ти продължи по своя път.
След обед ти изпратих дъжд, като те докосвах със всяка негова капка. Извиках няколко пъти с гласа на гръмотевицата, за да ме откриеш. Нарисувах ти дъгата и помислих, че ше бъдеш със мен, но ти даже не разбра за моето присъствие.
А Вечерта ти изпратих красивия залез на слънцето. През нощта, когато отиде да спиш, оставих луната да осветява лицето ти, за да занаеш, че съм с теб. Надявах се, че ще поговориш с мен, но ти не каза нищо. От това ми стана болно..
Въпреки това, те гледах как спиш и си мислех, че ще ми кажеш  „Добро утро“ като станеш сутринта. Всеки ден аз ти се изявявам по много начини и се надявам да ме приемеш за свок Господ, защото само аз мога да удовлетворя всичките ти нужди.

Едно момиче заедно  с приятелите си отишло в парка. Случило се така, че то се отделило от тях, а когато разбрала това било вече късно. Тъмно и страшно.
То живеело в частен дом в предградията. Успяло да достигне до шосето, но по-нататък не могла да продължи, страхувала се. Изведнъж забелязала до крайната къща младеж. Тя изтичала към него и го помолила:
– Моля ви, придружете ме до в къщи. Много ме е страх. Вие сте силен и ако се случи нещо, ще можете да ме защитите.
Той мълчал, но я завел до дома й и чакал там, докато затворила вратата зад себе си.
На другия ден момичето разбрало, че младежът бил крадец и току що е излязъл от затвора. Девойката била изненадана, но решила да награди младежа. Помогнала му да си намери работа в завода, където работела. Канила го на всички мероприятия, които се организирали там. В края на краищата, той се оженил и станал честен човек.
Във всеки човек има желание да се грижи за някого, а в сърцето му блика състрадание, любов, …
Просто е необходимо да се помогне на хората да разкрият своята най-добра страна. Нима е трудно да се говори с някого от сърце, да му се помогне да разкрие своето великодушие и благородство?

Проверките бяха зачестили. Магазинерите бяха изтръпнали. Треска тресеше собствениците на малките магазинчета . Мълвата прехвръкнала от съседните села зловещо нашепваше: „Когото хванат, изобщо не му прощават!“
Тази сутрин слънцето едва бе разкъсало облачната завивка, когато един господин, в черен костюм със снежно бяло риза и малко кожено куфарче слезе от автобуса. Очите му скрити под събраните му гъсти вежди, неприветливо оглеждаха малките струпани магазинчета на центъра.
Дали защото беше още рано или хората не бързаха да отварят, но само едно малко магазинче бе отворило вратата си. Мъжът веднага се насочи натам.
Вътре една закръглена жена около петдесетте, подреждаше стоката и бършеше праха по рафтовете. Мъжът се изкашля и грубо отсече:
– Аз съм от……
Жената изтръпна. Тя не чу повечето от думите му, но след като хвърли уплашен поглед към документите, които й представи господина, разбра какъв е.
Още не беше отворила уста, за да му отговори и народа започна да се изсипва в магазинчето й. Толкова много хора не бяха влизали отдавна тук. Тя ги обслужваше и усмивката не слизаше от лицето й. Нямаше време, дори за минута, да обърне внимание на господина.
По едно време хората понамаляха и тя се сети за него. Погледна го и добродушно му каза:
– Господине, идвайте всеки ден!
Мъжът я погледна смаян и си помисли: „Тая да не е мръднала нещо…“
А на глас смутено измърмори:
– Нас обикновено ни гонят, а вие…
Жената усмихнато продължи:
– Вие сте като магнит. Скоро толкова много хора не са влизали в магазинчето ми. Аз едва по 10 лева оборот изкарвах на ден и то ако някой случайно минеше.
Мъжът не знаеше какво да каже. Тълпата от хора напираше в магазина и течеше като неспирен поток, който непрекъснато увеличава обема си. Той затвори куфарчето си, излезе от магазинчето и като ястреб се устреми към другите магазинчета….

Полицията в Илинойс задържала гол американец, избягал от паяк, който открил в леглото си.
Членостоногото до такава степен е уплашило мъжът, че той избягал от дома си, така както спял, чисто гол.
Но историята не свършва до тук. На пътя на изплашената жертва се намирала стъклена врата и той преминал през нея получавайки многобройни рани.
Пристигнали по повикване от свидетели полицаи, завели мъжът да се облече в дома си, а после го откарали в болницата.
След като лекарите му дали първа помощ, мъжът е бил арестуван за нарушаване на обществения ред.

Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.