Група младежи използваха затоплянето на времето, за да се съберат и побеседват.

Вальо бе възторжен:

– Исус дойде да победи врага чрез страдание на кръста, а не чрез отмъщение върху тези, които Го измъчваха. Така това насилствено действие предизвика промяна чрез Божията любов и прошка в Исус.

– Така е, – съгласи се Бисер, – Господната милост може да превърне насилието във вяра в Него.

– Да, – поклати глава Стефан, – Исус на кръста остана непоколебим в името на онези, които „не знаеха какво вършат“. Спасението в страданието е Божи дар за всички, които вярват.

– Понякога нашето страдание или това на някой друг изглежда несправедливо или ненужно, – сбърчи нос Атанас.

– Ако е така, чрез вяра потърсете да видите по-голямата история на Христовото спасение в действие в други нуждаещи се души, – плесна с ръце Бисер.

Сашо със своите сравнения не устоя и се обади:

– Господ Исус не губи от болката. Точно както съвременната технология генерира електричество от рециклирани отпадъци от сметищата, така и Божията удивителна благодат може да спаси души, заровени в боклука от изгубена любов.

Михаил умислено добави:

– Вместо да се гледа на несправедливостта като на поредното ненужно престъпление, …. забележете, Светият Дух я използва, за да оправдае онези, които са отделени от Бог в техния грях. За това нашето дълготърпение дава възможност на Духа да привлече изгубени души към Исус.

– Страданието е платното, върху което Христос гравира Своята вечна покана да бъдем с Него, – заключи Вальо.

Сашо, Димитър и Манол впечатлени от филма за влизането на Исус в Ерусалим, споделяха мислите си развълнувано:

– Има различни празници, но влизането на Господа в Ерусалим е един от най-трагичните, – отбеляза Сашо.

– Всичко в него изглежда като триумф, – плесна с ръце Манол. – Ликуващи тълпи от хора бяха готови да Го направят свой политически лидер. Те очакваха да им даде победа над врага.

– И къде е тук трагичното? – попита Димитър.

– Всичкото това ликуване и надежди са изградени на неправилно разбиране, – каза Сашо.

– А какви бяха очакванията на масите? – повдигна рамене Димитър.

– Копнееха при влизането Му в Йерусалим да вземе земната власт в ръцете Си. Да бъде обявен за очаквания Месия, който ще освободи израелския народ. Враговете да бъдат победени и всички отмъстени.

– А какво стана? – усмихна се Димитър.

– Христос влезе тихо в Светия град, очаквайки Своята смърт, – тъжно констатира Манол. – Народните водачи, настройват целия народ срещу Него, защото Той ги бе разочаровал във всичко. Исус не бе това, което очакваха и се надяваха…. А Исус отиваше на смърт.

– Това е денят на най-страшното недоразумение, – тъжно заключи Сашо. – Едни остават с празна къща, други влизат в Божия дом и стават храм на Светия Дух, дом на Живота.

Празник бе, така наречената Лазарова събота.

Една група от младежи се бе събрала да обсъди причината за празнуването.

– Това е една невероятна история, – махна перчема си от очите Стойо.

– Удивителна е, защото в нея виждаме Христос плачещ, скръбен и възмутен в духа, – отбеляза Драгой.

– Творецът е плачел над унищоженото творение, – забеляза Трифон.

– Това е плачът на Любовта над живота, който Го е предал, – добави Сава.

– Те взеха приятеля на Исус, и го скриха под камък, защото той вече смърдеше и живите вече се страхуваха да бъдат с него. Всички без изключение знаеха, че един ден ще се сблъскат с това слизане в царството на тлението и мрака, – уточни Йовко.

– Наистина Исус проля сълзи, понеже скърбеше, – потвърди Драгой. – Така бе предизвикана смъртта като последен враг.

– Там, във Витания, на гроба на един приятел, настъпва часът на Христос, за който Той копнееше, – постара се да обясни Матей. – Това бе часът на последната среща и борба между светлината и мрака, който се бе възцарил в света и го бе превърнал в царството на смъртта. Христос хвърли това предизвикателство като прояви силата на Божествената любов.

Жоро бе привлечен от ласките на чужда жена:

– Мъжът ми замина за две седмици. Ела ми на гости. Приготвила съм ти приятна изненада.

И той отиде след нея като безумен, а това бе против живота му.

Жоро се самоуспокои:

– Никой няма да разбере.

Той не осъзнаваше каква висока цена щеше да плати. Това не бе само срам. Освен финансова го заплашваше и физическа опасност, ако разбереше гневливият съпруг.

Но нали Бог знае.

Сладникавото гласче на врага нашепваше на ухото на Жоро:

– Е, можеш да се покаеш и по-късно. Какво толкова?

Но Жоро не осъзнаваше, че който се изкушава под предлог, че покаянието е лесно, ще разбере накрая, че това е доста трудна работа, защото сърцето му щеше да стане твърдо и отчаяно, за да търси изход от ситуацията.

Освен това той погубваше собствената си душа.

Не се хващайте на този похват на врага.

Сава мърмореше под носа си:

– Да бъда смирен, но какво означава това? И как да го постигна?

Ченко го чу и му предложи:

– Бори се с гордостта и съмнението в себе си.

– Как да се боря? – смръщи вежди Сава.

– Смирението ни дава възможност да се видим в правилни взаимоотношения с Бог и ближния, а това ни води до вярна самооценка.

– Това означава, че ако не успявам да се смиря, развивам неточна представа за себе си, поради гордост или се съмнение в себе си, – Сава се опит да уточни това, което бе разбрал.

Ченко се усмихна:

– Гордостта и съмнението са врагове на смирението. Всъщност те са двете страни на една и съща монета.

– И? – нетърпеливо възкликна Сава.

– Едни вярват, че ние знаем по-добре от Бог нещата, а други, че Той не е добър или достатъчно силен, за да ни промени. Нито едното, нито другото правят много за Бога, защото и в двата случая го сваляме под нас. И горделивите, и съмняващите се вярват, че са по-добри от Бог. Те го показват по различни начини.

– Това е ясно, – поклати глава разбиращо Сава. – Но как да се смиря?

– Просто трябва да научиш какво има да каже Бог за теб, – поясни Ченко. – Потърси в Библията положителните и отрицателни неща, които Бог казва за човечеството. Като научиш Божията истина, можеш да придобиеш себепознание, необходимо за развиване на смирение. За целта трябва да намериш хора, които ….

– Да ме увещават, – бързо го прекъсна Сава.

– Но и да те укоряват, – добави Ченко.

– Това пък за какво ми е? – сбърчи нос Сава.

– Всеки от нас има нужда от хора в живота си, които могат да дадат честна оценка за нас. Те ще възхваляват нашите добродетели, но и ще ни наказват за недостатъците ни.

– Трябва ли да се съглася с тяхната оценка? – попита малко стресиран от тези думи Сава.

– Смирението не означава само съгласие с идеята за това кои сме. То е по-скоро самопознание придобито чрез опит.

– Не изглежда много леко, – въздъхна тежко Сава.

– Най-сигурния начин да го придобиеш е като служиш на другите.

– Ох! … И това ли? – изстена обезкуражително Сава.

Ченко потупа Сава по рамото и му намигна:

– Чрез служене на другите ние научаваме, че дадените ни от Бог таланти и способности ни правят различни, но не и по-добри от нашите ближни.