Със всички сили до края на живота ни тук на земята трябва да пазим, поддържаме и развиваме първата си ревност.

Много от нас са я загубили и не са могли да си я върнат.

За това е нужно постоянно да помним смъртта. И ако душата отчасти е готова за смърт, не се бои от смърт, но идва в смирение и покаяние, забравя за всичко светско, поддържа ума си без да  се разсейва в Словото и усърдно се моли.

Който помни смъртта, той не е привлечен от света, обича не само ближния, но и враговете си. Послушен е, въздържан, чрез това съхранява в душата си мир и настъпва Божията благодат.

Ако чрез Святия Дух познаеш Бога, тогава душата ти ще се зарадва в Господа и ти ще Го обикнеш.

Лингвистът професор Ролф Тейл от Университета в Осло твърди, че най-странния език в света е пирахан с помощта, на когото общуват пираха – ловци събирачи, живеещи на Амазонка.

Пирахан е странен с това, че за различния смисъл на думите се използва височината на звука.. Думата „приятел“ и „враг“ се пишат по един и същи начин, но се произнасят различно.

Освен това на този език може да се пее и свирка. Свиркането мъжете използват по време на лов, за да обменят информация помежду си, без да плашат дивеча.

За този език са характерни малко количество звукове, три гласни и осем съгласни.

В пирахан  на практика отсъстват числителните и думи обозначаващи цвят. Количеството се определя с една от трите думи: няколко, повече или много. Ако е нужно да се каже  цвета, се използва дума на предмет с този цвят. Например, „кръв“ – червен; „лист“ – зелен. При глаголите не съществуват времена.

Съществуването на пирахан, според някои лингвисти, подкопава теорията на Ноам Чомски за универсалността в структурата на изреченията за всички езици. В този език отсъства рекурсия, характерна за сложните изречения.

В Рим имало специализирано учреждение на свещениците, известно като фециали, чието единствено задължение било извършването на ритуали, свързани с войната.

При последната фаза на ритуала за обявяване на война се хвърляло копие на територията на врага.

До началото на третия век преди Христа Рим значително се разширил, завземайки почти целия Апенински полуостров и хвърлянето на копие на територията на противника станало, меко казано, нецелесъобразно.

Свещениците измислили алтернатива. Част от земята около храма Белона, богинята на войната била обявена не за римска и копието хвърляли на нея.

 – Кой е нашият враг, – попитал един офицер, генерала си.

– Всичко ни подсказва, че това ще бъде Китай.

Всички останали били шокирани.

Но един от офицерите се овладял и попитал:

– Генерале, ние имаме всичко на всичко 150 милиона човека в сравнение половин милиарда китайци. Имаме ли някакъв шанс за победа? Ще оживеем ли изобщо?

Генералът направил няколко крачки и казал:

– В съвременната война победата не се определя от количеството войници, а от качеството им и умение да се използват възможностите им. Например, Близкият изток видя няколко войни, в които пет милиона евреи се биха срещу пет милиона араби и Израел винаги побеждаваше.

След кратка пауза, един офицер попитал:

– А ние имаме ли достатъчно евреи?

Парашутът, наречен „Щурм“ безопасно се отваря на височина 80 м, а в перспектива ще се спуска от височина 50 м.

В момент, когато врагът е деморализиран е необходимо да се пусне десант, колкото се може по- бързо, докато неприятелят не е дошъл на себе си.

За сега образци на системата са създадени и се изпитват на манекени, за да се проследи времето на отваряне на парашута и приземяването от безопасна височина. След това парашутистът ще бъде изпитван и на хора.