Александър работеше като шлосер в близкото предприятие.

Една вечер той се връщаше у дома си след смяна с автомобила си. Наближаваше селото си. Наблизо имаше езеро.

Изведнъж пред него се изпречи момиче. То махаше с ръце пред фаровете на автомобила.
Александър спря колата. Подаде глава и попита момичето:

– Какво се е случило?

Момичето бе уплашено, а лицето му бе пребледняло.

– Наташа потъва …

Александър бързо слезе от колата и последва момичето. Свали дрехата си, където бяха документите му и скочи във водата. Той хвана давещото се дете за ръката и го измъкна.

– Нагълтало се е с вода, – каза Александър на застаналото момиче до него.

Той го разтърси и детето изхвърли вода през носа и устата си. Закашля се.

Александър качи бързо детето в колата си и го откара до болницата. Там веднага го прегледаха и му оказаха помощ.

Наталия, която едва не се удави, бързо се възстанови и скоро я пуснаха да си отиде в къщи.

– Какво правехте двете толкова късно край езерото? – попитаха другото момиче, което бе спряло Александър и бе поискало помощ от него.

– Бяхме решили да преминем по циментовата преграда, – каза смутено Таня, – но Наталия се спъна в нещо и падна във водата.

– Защо не го направихте през деня?

– Присмиваха ни се, че сме страхливи….. искахме да им докажем, че …. – и Таня се разплака,

– Ами ако Наталия се бе удавила?

Когато мокрото момиче дойде в съзнание и вече се чувстваше по-добре, Таня пристъпи към нея и я прегърна.

– Никога повече, чуваш ли, – каза настоятелно Таня, – нека се смеят.

Първото голямо изобретение на Ууд е направено през 1899 г. То е било свързано със загряване на замръзнали тръби с електрически ток.

Зимата била много студена и земята замръзнала на осем фута на дълбочина, така че водопроводчиците имали много работа,  но явно те не могли да се справят с проблема.

Ууд решил, че електрическия ток преминаващ през метална тръба, трябва да я нагрява. Замръзналата земя около тръбите и леда в тях не провеждат електричество, така че няма никаква опасност за хората наоколо.

Експериментът се провел в дома на сенаторът Вайлеса, председател на Университета в Уисконси. В близост до къщата водопроводчиците, не могли да открият замръзналата тръба, те нямали представа къде се намира, защото тръбите били закопани дълбоко под земята.

Бил докаран трансформатор. Вторичната му намотка била включена към ел. мрежата, а първичната вмъкнали в крана на мазето на водоразглобяемия кран, който бил на триста фута от дома.

Токът преминавал през голям резервоар със солена вода и електроди, чрез които можело да се регулира неговата сила.

Затворили веригата и зачакали резултата при отворения кран в мазето. След десет минути се чуло бълбукане, а от крана плиснала струя ръждива вода, смесена с лед.

След няколко време се появил сервитьор със шампанско……

На следващия ден се появила статия в местния вестник в две колони, описваща успешното решаване на проблема, свързан със замръзналите тръби. Това съобщение било разнесено от Асошиейтед Прес из цялата страна.

Университета получил премия от правителството в размер двеста хиляди долара, а метода на Ууд се използва и до сега в цивилизования свят.

Ууд за това изобретение бил повишен в университета от преподавател до помощник на професора.

Преди 15 години, този проект се родил в главата на Душан Стоянович, когато той направил няколко снимки на родния Белград през прозореца на своята квартира.

До сега обществеността не е виждала тези снимки.

За Душан изглеждало съвсем необичайно да покаже такъв голям град като Ню Йорк, в такива малки рамки, на обикновена капка вода.

Няколко от неговите творби са били направени на филмова камера, но повечето са били заснети с цифров фотоапарат.

Авторът твърди, че не е използвал фотошоп или други графични редактори.

Пред вас са снимки направени в макро режим.

Сред снимките ще намерите много известни места в Ню Йорк, Синята джамия в Истанбул, Саграда Фамилия в Барселона, както и много снимки от Белград.

Кольо попита Марин:

– Кои са трите агрегатни състояния на човека?

– Ти се шегуваш, – засмя се Марин. – Водата има три агрегатни състояния: твърдо, течно и газообразно.

– И човека има, – настоя на своето Кольо.

– И кои са те? – шеговито попита Марин.

– Когато на човек всичко му е замразено и не може нищо да направи, когато му е кипнало и всичко му е дошло до гуша,  и когато всичко изтича и нищо не се задържа в джобовете му или дните му безвъзвратно са изтекли.

Днес могат да се купят много средства против комарите, но много от тях са направени от химични компоненти, а това е вредно за здравето на човека.

Затова можем да си направим истински капан за комари с минимални разходи, който е напълно безопасна за нас.

За целта са ви необходими: 1 пластмасова бутилка, чаша вода, 2 супени лъжици захар, 10 грама мая, тиксо, нож или ножица.

Разрежете пластмасовата бутилка на две по ширината ѝ.

Кипнете водата , сипете захарта, разбърквайте, а след това я оставете да изстине.

Когато сладката вода изстине, налейте я в долната част на бутилката, добавете маята. Прикрепете горната част на бутилката, като обърнете гърлото надолу.

С помощта на тиксото съединете двете части, така че гърлото да не докосва разтвора.

Маята при ферментация отделя въглероден двуокис, който активно привлича комарите. Те попадат в капана и не могат да се измъкнат от него.

Капанът може да се остави навсякъде в жилището ви, където няма да ви пречи или по-добре го окачете някъде, прикрепяйки го на дръжка.