Измийте добре два портокала. Единият от тях сложете в купа с вода и той ще плува. Ако се опитате да го „удавите“ няма да успеете.

Обелете вторият портокал и го поставете във водата. Какво? Той потъна!

Как така? Нали това са два еднакви портокала?

Ако направите този експеримент с децата си в кухнята, как ще им обясните, защо се случва това?

Ако не се досещате ще ви подскажа.

Отговор: В портокаловата кора има много въздушни мехурчета. Именно те изтласкват портокала на повърхността на водата.

Обелен портокалът потъва, защото е по-тежък от водата.

Най-ловкото животно ходещо по вода е паякът риболовец. Пълзи по водата като водомерка.

Може да се изправи във водата на задните си крака и да тича като гущер василиск.

Но най-бързото придвижване на паяка е движение му като с „платна“.

Когато духа вятър, паякът маха с предните си крака или закрепва здраво цялото си тяло и позволява на вятъра да го влачи по водата, като платноходка.

Даже съвсем лек ветрец може да пренесе паяк през голяма водна повърхност.

Искате ли вашите хавлиени кърпи и халати да са пухкави и меки?

Не е нужно да използвате специален омекотител.

Това, което трябва да направите е съвсем просто и елементарно.

След пране ги дръжте в солена вода известно време. След това ги изплакнете.

Изсушете ги, но не ги гладете!

Бяха изпаднали в трудна ситуация, но поне в началото не се отчайваха. Очакваха помощ отвън. Тъй като бяха събрани от съдбата, Даниела и Марко можеха да се опознаят по-добре, като всеки разкаже нещо за себе си.
– Разкажи ми за твоята работа – каза Марко.
Лицето на Даниела се озари. Тя сякаш забрави къде се намират.
– Занимавам се с изучаването на тип безгръбначни животни, наречени мешести. Този тип включва един подтип, известен като медуза. Повечето хора смятат медузите за скучни.
– Аз пък мисля, че са много интересни – каза Марко. – Веднъж бях ужилен от португалска фрегата. Срещата беше изключително болезнена.
– Фрегатата не е точно медуза, а по-скоро колония от множество организми, живеещи в симбиоза. По пипалата си имат хиляди капсули, пълни с отрова. Дължината на едно пипало може да стигне до 20 метра. Но размерът не винаги е най-важното. Имаш късмет, че не си срещнал малка морска оса. Ужилването на това създание може да те прати в моргата, – засмя се Даниела.
– Тогава изобщо не изглеждах като късметлия, – каза Марко.
Той си спомни парещата болка, но за да прогони тези мисли тръсна глава и попита:
– Какво точно изследваш на тези медузи?
– В лабораторията се занимаваме с изследвания свързани с океанската биомедицина. Смятам, че океанът скоро ще стане основен източник на химически съединения за фармацевтиката.
– И ще измести, това, което имаме в наличност сега? – Марко разпери невярващо ръце.
– Океанът ще надмине всичко, което е било открито до сега, – натърти Даниела.
Марко поклати недоверчиво глава.
– Между сушата и морето има повече прилики, отколкото разлики, – започна да обяснява Даниела. – Да вземем например курарето. Индианците от Амазонка са го използвали като парализираща отрова, с която са мажели върховете на стрелите си, но свойството му да отпуска мускулите го направи полезно лекарство.
– Виждаш ли същия потенциал и при медузите?
– Не само при тях. Има и други привидно прости създания със сложни системи за хранене и защита като сепии, октоподи, охлюви ….
– И какво точно правите сега в Тихия океан?
Това бе таен проект и на нея ѝ бе забранено да споделя каквато и да е информация за него. За да отклони вниманието му, Даниела попита:
– Наистина ли мислиш, че ще дойдат да ни спасят?
– Убеден съм, екипът ни винаги е действал така, че да измъкне хората, които са попаднали в затруднена ситуация, – убедено каза Марко.
Въпреки, че убеждаваше Даниела, Марко знаеше, че спасяването им е доста проблематично. Пестенето на кислород само щеше да забави неизбежното.
Марко погледна към екрана, оставаше им въздух за по-малко от два часа.
Застоялият въздух започна да ги замайва. Марко затвори очи и се опита да не мисли за намаляващите запаси от кислород.
Даниела се бе отпуснала до него. Изглежда беше загубила съзнание.
И когато Марко усети, че става още по сънлив и губи представа за нещата наоколо, си каза: „Това е краят, няма да могат да дойдат на вр….“ , се чу мощно раздвижване на водата.
Няколко ръце грабнаха отпуснатите тела и ги измъкнаха нагоре …..

Ако обелите ябълките преди да дойдат гостите, те бързо ще променят цвета си.

Неудобно е да ги белите и пред гостите.

Проблема се решава, ако потопите ябълките в леко подсолена вода, това ще защити парчетата от окисление.

Ако ябълките са за салата или сандвичи, можете да ги напръскате и с лимонов сок.

Лимоновият сок предпазва и очистените банани от потъмняване.