Австрийският дипломат фон Ринг разказвал, че първото представление на знаменитата опера на Вагнер „Валкирия“ във Виена за малко да бъде отменена.
Работата била в това, че съгласно замисъла на постановката в тази опера на сцената трябвало да се появят черни коне и то истински.
В придворните конюшни конете били дресирани, но били сиви, а на Вагнер му трябвали черни.
– Вие искате да ме опозорите! – тропнал с крак той на директора. – Няма да допусна такова издевателство, дори ако моята опера въобще не бъде поставена във Виена, отколкото да се играе със сиви коне.!
– Но операта вече е подготвена, толкова много средства са изразходвани вече ….
– Това не ме интересува!
И само намесата на фон Ринг помогнала да се разреши конфликта… Дипломатът дал „дипломатически“ съвет:
– Оцветете сивите коне с черен цвят.
Вагнер във възторг грабнал ръката му, раздрусал я и извикал:
-Вие ми спасихте живота!
Конете боядисали и спектакълът се състоял….

Летящата кола е мечта на много поколения и изглежда изпълнението ѝ  се превърнало в реалност.
На 20 октомври във Виена словашки разработчици са представили „Flying Roadster», която, според тях, вече може да бъде пуснат в масово производство.
Летящата кола е проектирана от компанията AeroMobil, Словакия. Побира двама пътници. С един резервоар може да измине 430 мили. Необичайното превозно средство е оборудвано с двигател Rotax 912, който се е използвал в разработването на идеите за летящи коли преди.
Една от характеристиките на колата, която е в състояние да се издигне във въздуха е, че крилата са поставени зад кабината, което  дава възможност да бъде паркирана в стандартен паркинг.
Според инженерите от AeroMobil, летящия автомобил може да достигне скорост във въздуха до 124 километра в час. Въпреки това, на земята скоростта е малко по-ниска, те е под 100 километра в час.

Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……

След като младият Хайдн бил изхвърлен за „пълна професионална непригодност“ от хора, той започнал да преписва музика, станал учител по пеене, бил странстващ музикант, цигулар, свирел на орган, бил корепетитор…..
В този почти „номадски“ живот, бъдещият композитор е живеел много бедно и предимно в тавански помещения. Често му се случвало да преспи и по пейките в парковете на Виена.
Въпреки това, той не се обезсърчавал.
– Ако имах талант, щяха да ме признаят веднага, – по-късно шеговито казвал Хайдн. – Но аз, изглежда, съм гениален. А гениите, както знаете, в началото не ги разбират, но животът им отваря врата… Така че трябва да се изтърпи до това време….. Такава е участта ни, на нас гениите.

Жителите от Томск са предложили новогодишните елхи след празника да се използват за храна на кравите.
Акцията ще помогне да се решат два проблема едновременно. Първо животните ще получат по-разнообразна храна през зимата и второ дърветата няма да се хвърлят навсякъде задръствайки всичко наоколо.
Според ръководителят на агенцията по охрана на околната среда, елховите клонки съдържат каротин, желязо, манган, аскорбинова киселина, които ще допълнят хранителните вещества, които животните получават в „стандартната“ зимна храна.
Подхранването на кравите с новогодишни елхи е практика, към която много страни се обръщат в света. Например във Виена голямата елха поставена в центъра на града, след празника се дава в зоопарка, където обикновено отива за изхранване на слоновете.