Ето празникът е към своя край. Еуфорията свърши. Ядене и пиене смесено с хваление, поклонение и благодарност. Време е човек да си отговори на някои въпроси.

Какво направихме с жертвата на Христос? Нима я превърнахме в ритуално гастрономическа и възползващо се икономическа традиция?

Промени ли се света след смъртта и възкресението на Христос?

Любопитно е, как би изглеждал света ако спазваше учението на Христос? Тогава навярно нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни.

Може ли човек да понесе наказанието за греховете си? Не, не може. За това Божия син пое този товар вместо нас.

Навярно е трудно да повярва човек, че Бог, Творецът на Вселената ни кани да бъдем с Него заедно във вечността.

Ако имате здрав разум трудно ще откажете тази покана.

Говори се за един адмирал на остров Хаити, който се отличавал с изключителна жестокост.
Веднъж той хванал няколко от ръководителите на противника. Взел ги на кораба си. Излязъл в открито море и там спокойно им заявил:
– Дарявам ви свободата.
И те трябвало бързо да напуснат кораба. Заловените били отведени на палубата и хвърлени на акулите, които често съпровождали кораба.
Така и дяволът постъпва с тези, чийто живот е завладял. Той ги извежда в откритото житейско море и ги хвърля в бездната на греха и пороците, водещи към гибел.
Грехът е нарушение на съвършената Божия воля. Разстройство, извращение и унищожение на Божия съвършен ред. Грешникът внася дезорганизация и нарушава Божия ред. Грехът е като чума, която засяга всички смъртни.
Психическите разстройства, разрушенията и войната се коренят в греха. Грехът е причината за безумието. Той отравя сърцето. Грехът  е подобен на ураган и вулкан. Той е рак, разяждащ човешката душа. Грехът е като поток, който помита всичко по пътя си.
Ела те при Исус, нека Той да вземе кормилото на вашия живот. Тогава той няма да завърши на земята с тревоги и отчаяние, а с радостна песен в тихото пристанище на вечността.

В Англия живял някога архиепископ от княжески род. Той имал  навика в неделя да ходи на лов. Това много разстройвало местния свещеник и той изобличил архиепископа.
На това обвинение архиепископа отговорил:
– Аз отивам на лов не като архиепископ, а като княз.
Тогава свещеникът го попитал:
– Ако дяволът вземе княза, то тогава къде ще е архиепископа?
Така и някои християни обясняват греховните си постъпки. Когато правят нещо добро, те са християни, но ако грешат това е работа на стария Адам. Ако бъдете убити, когато се проявявате като непокаял се, то какво ще стане с вас?
Вечността е двойнствена: блажена и неблагополучна. В блажената вечност е Царството Божие. Там ще гледате лицето на Бога, ще се радвате и веселите. В неблагополучната вечност ще бъдете лишени и отделени от Бога, а вашата душа ще страда.
Нека да запомним едно, по-добре е да живеем и да бъдем с Христос!

Един човек имал откровение, че Господ три пъти ще го уведоми за предстоящата му смърт. Зарадван от това, той започнал да се впуска във всякакви удоволствия, без да мисли за смъртта.
Минали много години, краката му отслабнали, изгърбил се и му се наложило да използва патерици. Малко по-късно загубил зрението си, а после и слуха. Прегърбен, сляп и глух, той продължавал да живее безгрижно и безумно, както преди.
Веднъж пред него застанал ангелът на смъртта, за да го прибере.
– О, Господи, – казал човекът, – Ти обеща, че ще предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде така внезапно.
– Как внезапно, – казал ангелът на смъртта, – нима Бог не ти показа колко съм близо до теб? Той изкриви гръбнака и отслаби краката ти, след това сложи пръста Си на очите ти и накрая се докосна до ушите ти и те лиши от възможността да чуваш. Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговите откровения, сега ме последвай!
Господ по един или друг начин предупреждава всеки за предстояща смърт, но много хора остават безразлични към тези предупреждения.
Обикновено те си казват:
– За смъртта ще мисля по-късно, сега е време да живея и да се наслаждавам на живота.
Смъртта няма да остави никого от нас, колкото повече живеем толкова тя е по-близо до нас. Тази граница е неизвестна за нас. Не знаем защо смъртта безразборно взема стари и млади, бебета и юноши, готови и не толкова приготвили се, праведни и грешни. Но от нея започва вечността. От този свят ние отиваме в място, където е вечна радост или безкраен плач.
За праведните смъртта е радост, а за грешните скръб и отчаяние.

Айнщайн е казал: „Когато седя до едно красиво момиче един час изглежда като един миг, а когато седиш в горещ тиган минутата изглежда като един час“,

Забелязали ли сте, че когато пътувате времето спира? Седмицата минава като месец.

Защо времето тече по различен начин?

По този въпрос има много книги и научни изследвания.. Например книгата „Покоряване на времето“ от Стив Тейлър. В нея се казва, че:

С напредване на възрастта, времето се ускорява.

Когато сме отворени за нови преживявания или сме в нова среда, времето се забавя.

Ако си погълнат от нещо, времето минава бързо.

Ако не сте се съсредоточили в нещо, времето минава бавно.

Имам свое обяснение за ускоряване на времето. Да започнем с въпроса: Кога времето преминава мигновено? По време на сън.

Седмицата минава като един ден, зашлото спим, може да се спи и с отворени очи. Липсата на информация води до загуби на време и памет.

Има още една причина за бързото протичане на времето. Това е деленето на важни и второстепенни събития в живота. Например, когато човек очаква събота и неделя, останалите дни изпадат в паметта.

Времето в къщи може да тече така, както и когато сте на пътешествие. Осъзнах, че най-интересните събития се случват всеки ден, а не точно в определен ден от седмицата и времето се разтегна.

Преди това между значимите дати времето минаваше за миг, а сега между петък и вторник усещам цели три дни! Това си е направо вечност!

Времето може да се забавя и ускорява. Това е функция на съзнанието. Според течението на време можете да определите в какво състояние се намирате в момента.