Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Мостът през залива Ханчжоуван е най-дългият презокеански мост в света.

Дължината на моста е 36 километра, а движението по него се извършва по три платна в двете посоки.

Очаквана скорост на движение на моста е 100 км / час, а срока на експлоатация повече от един век.

Строителството на моста е част от политиката на инвестиции на Китай в развитието на нейната транспортна инфраструктура, както и стъпка в бъдещото включване на Нингбо и Чжэцзяна в северната икономическа зона на Големия Шанхай.

Американският художник Уес Моудс се отправил на пътешествие по Тенеси с лодка хижа, построена в стила на 40-те години, от материали намерени в депо.

Лодката на Moудс повтаря къщите лодки, които в големи количества обикаляли реките на САЩ в средата на миналия век.

Моудс и неговият екип събират данни за историята на жителите на Алабама, чийто живот е свързан с реката. На първо място пътешествениците се интересуват от по-старото поколение, което е могло да види как се изменя месната общност.

Художникът отбелязва, че на брега на реката се появяват все повече по-богати селища, които изместват бедните.

Moудс опитват да документира „духа на реката“, докато тя не изчезне окончателно.

В продължение на много векове, семките от диня са били използвани в китайската народна медицина за лечение на камъни в бъбреците.

Те съдържат магнезий и калий, които са известни като много ефективни компоненти в лечението на заболяването.

Смелете 4 супени лъжици пресни семки от дини. След това ги сварете в 2 литра вода за 15 минути.

Динята е с ниско съдържание на калории и съдържа много минерали и витамини. За да подобрите здравето си, трябва редовно да я консумирате през лятото.

Най-добре е динята да се яде студена. Хубаво е да комбинирате сок от диня със сок от други плодове.

Може да използвате динята за приготвяне на десерти.

Астероиди в основния пояс толкова силно са разпръснати, че космически кораб минаващ през този района, не би се повредил от тях.

Причината за този състав на астероидния пояс е, че той започва да се оформя близко до Юпитер, чието гравитационно поле постоянно прави силни смущения в орбитата на протопланети.

Експерти смятат, че силата на гравитацията на Юпитер е изхвърлила повечето от астероидите в Главна пояс.

Ниската плътност на астероидния пояс, води до издължени орбити, по които те те попадат във вътрешната област на Слънчевата система и се сблъскват с планетите от земен тип.

Този феномен по-късно бе наречен тежка бомбардировка.

Големите астероиди от астероидния пояс са били открити в края на XVII и  началото на XVIII век.

Големите астероиди, понякога, се наричат малки планети. Най-големият астероид е Церера. Диаметърът на Церера е 950 км.

Някои учени смятат, че в бъдеще ще могат да се добиват полезни материали от астероидния пояс.